Йохана Синисало - Никога преди залез

Живеещият у съседа на Хутула бернски зененхунд през цялата изминала нощ скимтял и неспокойно тъпкал напред- назад. На сутринта кучето отказало да върви по следите на хищниците, независимо от командите.

Пулиайнен одобрява „градските животни“

Изследователят на дивите зверове, професор Ерки Пу­лиайнен,смята явлението за временно и не вижда причи­ни за тревога.

- Положението без съмнение ще се нормализира, кога­то мечките и троловете заспят зимен сън с падането на пър­вия сняг. Тогава от напастите за градските хора ще останат само вълците, лакомците и рисовете, които се придвижват в непосредствена близост по чисто лични подбуди, в търсе­не на храна, като в никакъв случай нямат за цел да безпоко­ят хората - подчертава Пулиайнен.

Той самият не вярва в теорията за недостига на храна.

- Напротив, причината за придвижването по-близо до градовете по всяка вероятност е популацията на някакъв вид дребен дивеч, която случайно се е увеличила тъкмо в тези райони. Рисът например с течение на времето се е из­явил като адаптиращ се към културна среда индивид. Рисо­ве отдавна се появяват в покрайнините на Хелзинки, Турку и Тампере, където им се предлага обилно количество хра­на, като например зайци и белоопашати елени, както и бла- гоприятна околна среда, например предоставящи убежище храсталаци и гъсти смесени и борови гори - обяснява Пу­лиайнен.

Местните се страхуват

Далеч от мнението на Пулиайнен е домакинята от Йоен­суу Рийка Весаисто.Според нея едрите хищници са кон­кретна заплаха за овцете и дори за семейството ѝ.

- Преди две седмици синът ми, който е първокласник, разказа за „черен дядо“, който го наблюдавал иззад смър­човете, докато отивал на училище. Принудил се да побегне към училищния двор. Заедно прегледахме книгата с живот­ни и разпознахме създанието като трол. Колко време тряб­ва да мине, преди да се проумее, че възрастният трол е дву­метров хищник, докато малкото дете - просто една хапка?

Съпругът на Рийка Весаисто, Анти,е на същото мне­ние.

- Трябва отново да въведат награди за главите им. Раз­бира се, понастоящем се говори за опазване на природата, но аз искам да видя какво ще правят ония тикви, ако собст­вените им деца попаднат в лапите на вълк или трол на път за училище.

Понеделник. Утре е понеделник.

Можел е да звънне и на други. Не знам колко още да се надявам, аз не смея да направя и крачка. Той обаче се обади, да не повярваш.

Песи се е научил да се пази от вестници, макар ни­кога да не съм го удрял. Само шумоля с тях символично, но той очевидно схваща, че навитият на руло хел­зинкски ежедневник изразява авторитет. Откакто ти­хомълком започна да долавя, че не се радвам на тролските изпражнения под изтривалката, вече ходи по нужда в кутията в ъгъла на банята, където съм надребнил рекламни брошури и други непотребни хартии. Налага се да сменям съдържанието ѝ всеки ден, иначе Песи отказва да я използва повторно. Пробвах с аро­матизирана котешка тоалетна, но по някаква причина изпитва към нея необуздана ненавист.

Освен с навити на руло вестници, ръководя Песи и с помощта на песчанки и бели мишки; тях ги получава, когато се държи като послушно малко тролче, пък и песчанките, за разлика от морските свинчета или хамстерите, не са скъпи и създават по-малко нечистотии.

Макар от време на време да се храни и дори да на­мира сили за лов, никак не е в добро състояние. За­мислям се дали онези начинаещи малолетни престъп­ници не са успели да му навредят. Дали пък няма ня­какви фрактури или, да речем, вътрешни кръвоизливи? От друга страна, щях да позная по движенията му, ако усещаше болки в мускулите или крайниците. Ала просто е апатичен и мълчалив, като свещ, трепкаща на спестовен режим.

В редките случаи, когато се движи, той е гъвкав като живак. Сякаш се противопоставя на гравитаци­ята, капацитетът на мускулите му изглежда невероя­тен с оглед на размерите. Движенията му са като олио, като коприна.

Нощем в очите му бушуват пожари.

- Келвин Клайн? - питам и се навеждам към Микаел, а носът ми едва не докосва косата му. Бледите му бузи внезапно поруменяват. Мъжът е бдял.

- Какво?

- Афтършейвът. Сменил си марката.

Микаел леко ми ухае на Клайн Уан, на бор, лимон и подправки, и нещо в мен потръпва. Ала в момента, в който ме поглежда като кутре в опит да открие в очи­те ми нещо, което го няма там, започва да ми лази по нервите. След онези две вечери по баровете, струва ми се, съм му дал да разбере, че е ударил на особено здрав камък. Сега обаче се нуждая от него, затова се навеждам и го подушвам нежно, като кон - боязливо жребче. Ще му се наложи хубаво да запомни колко му се ще да ми угоди.