Пиер Певел - Кралят

— Да.

— Да се надяваме, че това никога няма да се случи.

Лорн невъзмутимо отпи глътка вино.

Ирдел беше наследник на трона на Върховното кралство, но още не беше крал, независимо от смъртта на баща си. Щеше да стане крал, след като бъде коронясан, а това можеше да стане най-рано в деня след Примирието на сълзите, когато тялото на Ерклант II — засега изложено в своя ковчег в катедралата — бъдеше отнесено в кралската крипта, за да премине във вечността. Докато чакаше, Ирдел беше само принц-регент. Но макар да не царуваше, той управляваше, и независимо че кралската му власт беше ограничена, на вратите му вече се блъскаше множество — в очакване на скорошния ден, когато като Върховен крал щеше да може да раздава постове и служби, пенсии и благодеяния.

— Досещате се защо ви повиках — каза Ирдел.

— Ониксовата гвардия.

— Реших да ви оставя командването ѝ. — Лорн кимна, без да каже дума, което развесели принца-регент. — Не ми благодарите.

— Защо да го правя? Ако не ми отнемате Ониксовата гвардия, то е, защото мислите, че тя ще ви е по-полезна, ако аз я командвам.

— По-полезна на Върховното кралство — поправи го Ирдел. — „На Върховното кралство служим. Върховното кралство защитаваме.“ Нали това е девизът на Черните гвардейци?

— Така е — потвърди Лорн. — Макар някои да казват, че девизът е: „На Върховния крал служим. Върховния крал защитаваме.“ На староимелорски разликата е много тънка.

— На мен обаче ми се струва колосална.

Лорн замълча.

Ирдел беше спокоен, разумен мъж, когото Лорн уважаваше. Въпреки това двамата се познаваха слабо. До този момент изобщо не бяха общували, дори тогава, когато Лорн и Алан бяха юноши и бяха неразделни. Ирдел беше по-голям от тях с няколко години и никога не бе участвал в техните игри, а и те всъщност изобщо не отговаряха на нрава му. Принц Ирдел беше самотник, прилежен и отговорен и още от ранното си детство се беше подготвял да наследи баща си в занаята на крал.

Дали беше искрен, като твърдеше, че поставя интересите на Върховното кралство пред собствените си?

Лорн се съмняваше.

— Обаче — каза Ирдел, като гледаше Лорн право в очите — искам да ви кажа още сега, че възнамерявам да ви отнема длъжността Първи рицар на Кралството. Дори това е едно от първите решения, които ще обявя веднага, щом стана крал. Бих желал това да не ни превърне във врагове.

С поглед, все така прикован в очите на Лорн, принцът-регент зачака. Лорн не трепна.

— Няма — каза той.

— В никакъв случай не го приемайте като враждебност от моя страна. Когато ви направи Пръв рицар, баща ми беше болен и се бе оттеглил в пълно уединение в своята Цитадела. Тогава имаше нужда от мъж, който да го представлява и да му служи вярно. Вие бяхте този мъж и не се провалихте. Знайте, че съм ви искрено признателен за всичко, което направихте за доброто на Върховното кралство. Но аз не искам да имам Първи рицар до себе си. Няма да сте нито вие, нито някой друг. — Лорн кимна, че разбира. — Но се надявам да мога да разчитам на вас, когато стана крал. Това лято, когато служехте под мое командване при обсадата на Арканте, можах да се убедя какъв командир сте. В битката при Трите змии вие се проявихте като истински герой.

— Провал. Изгубена битка в една ненужна война.

— Аз не исках тази обсада. Само я ръководех и в момента, когато това бъде в моя власт, ще я прекратя с мир, който да е благоприятен и за двата лагера. Вече работя по този въпрос.

Принцът-регент замълча. Погледът му се зарея, мислите му препускаха. Лорн го наблюдаваше спокойно, като допиваше виното си.

— „На Върховното кралство служим. Върховното кралство защитаваме“ — повтори Ирдел тихо. И като се съвзе от замислянето си, добави: — Искам да кажа, че Черната гвардия става бойна част — гарант за единството и сигурността на Върховното кралство. Силна и независима част, която няма да служи на ничии амбиции. Войска в служба на Върховното кралство и единствено на Върховното кралство.

— Невъзможно е без други войски и без средства — възрази Лорн.

— Зная. И възнамерявам да намеря.

— Единствено под мое командване?

— Да.

Лорн успя да прикрие изненадата си и прие новината, без да трепне. Разбира се, че много добре знаеше какво щеше да представлява за него една подсилена Ониксова гвардия, способна да съперничи във военно отношение на най-добрите войски на Върховното кралство. Тя щеше да бъде оръжието, от което се нуждаеше той, за да задоволи амбициите си.