Пиер Певел: Кралят

— Дил повече не можеше да издържа затворен между четири стени — добави главният змеяр. — Накрая щеше да се нарани с веригите си. Да полети малко днес беше добро решение.

— Това още не се знае — възрази Теожен. Помисли после рече. — Прати хора да ги търсят, докато е още светло.

— На вашите заповеди.

Докато главният змеяр се отдалечаваше, Теожен видя Лорн, който минаваше през покрития със слама и сняг двор и идваше към него.

— Какво правите тук, рицарю?

— Идвам да ви видя. Казаха ми, че ще ви намеря тук.

Двамата мъже се прегърнаха.

Брат по оръжие на Ерклант II, Теожен винаги бе бил верен и предан служител на Върховното кралство. Поради тази причина бе отстранен от кралица Селиан, след като Върховният крал се оттегли в Цитаделата. Уморен от интригите, отказващ компромисите и отчаян, че един ден ще види краля да напусне доброволното си отшелничество, най-накрая Теожен се бе отказал от всичко. Беше последният останал верен човек и се бе върнал в любимите си планини в Аргор, вместо да присъства на покварата и упадъка на Върховното кралство. Обсадата на Арканте не го накара да промени решението си. Беше отказал да участва в нея и да изпрати войските си, защото не приемаше политиката на кралицата.

— Вече само със змейовете се чувствам по-добре — рече Теожен. — Ще полудея, ако трябва да прекарвам дните си в Двора.

— Можем ли да поговорим някъде?

— Разбира се.

Обграден със сводове, разположени на пет етажа, затворени с решетки или с дървени порти, подсилени с желязо, дворът беше защитен от вятъра, но не и от хапещия студ. Затова Теожен поведе Лорн към едно от стражевите помещения, където гореше хубав огън. Един слуга им донесе вино, после ги остави насаме.

— Е? — попита Теожен. — Какво ви води тук?

— Днес бях приет от принц Ирдел.

— И какво ви обеща той?

— Да ми отнеме пръстена на Първи рицар и да ме остави да командвам Ониксовата гвардия.

— Можеше да се предвиди. Това ли е всичко?

— Не. Според собствените му думи иска Черните гвардейци да се превърнат във войска, гарантираща единството и сигурността на Върховното кралство. Войска в служба на Върховното кралство и само на Върховното кралство.

— Може би е искрен — каза Теожен и присви устни.

— Да, може би.

— Но колкото и да са престижни и уважавани, вашите Черни гвардейци съвсем не са толкова многобройни.

— Казах му го. На това Ирдел отговори, че ще направи необходимото.

Теожен се замисли.

— Познавам принц Ирдел — рече той. — Ако е обещал, ще го направи. Обаче се съмнявам, че ще бъде от полза единствено на Върховното кралство. А впрочем и във ваша.

— Смята да ми възложи мисия.

Теожен се усмихна.

— Нищо не е даром на този свят. Опасна ли ще е тази мисия? Противна на честта?

— Все още не знам. Ще разбера утре.

— Мога ли да направя нещо за вас?

— Не, не мисля. Дойдох да ви попитам дали имате новини за Лукас.

Лукас дьо Гатлис беше единственият син на граф Теожен д’Аргор. Беше водил бурен живот, преди да се включи — воден от идеал, но и от любов — във войската на господарката на Арканте против Върховното кралство. Тогава Лорн се бе сблъскал с него и го бе заловил при обсадата на Арканте. Тъй като можеше да бъде съден за държавна измяна, Лукас бе отведен в Ориал, където съдбата му продължаваше да бъде нерешена.

— Виждали ли сте го скоро? — попита Лорн.

Теожен въздъхна и прокара ръка по плешивата си глава.

— Веднъж — рече той. — За малко. Но не и откакто е затворен в Гриф. (Крепостта Гриф беше затвор, построен на един остров в река Ейрдър, под Ориал. Там Върховното кралство пазеше най-опасните или най-ценните затворници.) Знаете, че винаги ни е било трудно да се разбираме — продължи Теожен. — Започна, когато умря майка му, струва ми се… — той замълча, в ума му нахлу споменът за съпругата, която бе обичал страстно. — Никога не съм знаел как да се разбера с него. Това, че поисках да го възпитам както моят баща възпита мен, сигурно бе грешка. Но Божествените са ми свидетели, че винаги съм искал единствено и само доброто му и по някакъв начин успях. Направих от него смел и честен мъж. Рицар, достоен за уважение.

— И опасен противник, повярвайте ми.

— Знам, че ви създаде доста трудности в Арканте — каза Теожен с лека нотка на гордост.

Графът на Аргор беше строг и властен баща и не бе съумял да задържи при себе си своя горд, буен и твърде необуздан син. Веднага щом бе станало възможно, Лукас се бе изтръгнал от бащиното влияние и бе приел името Гатлис — името на покойната му майка. От години Теожен и Лукас не си бяха говорили. Но графът не бе престанал да обича сина си и да се тревожи за него.