Пиер Певел - Кралят

— Познавам те, Ирдел. Има и друго нещо.

— Не. Успокой се.

Това не успя да заблуди Елвин, но той сви рамене.

— Както искаш. Имаш ли нужда от нещо?

— Не.

Елвин тъкмо се канеше да излезе, когато — с все така втренчени в огнището очи — Ирдел каза:

— Лорн беше виновен.

Елвин не реагира веднага.

— Виновен? — той се поколеба. — Но… виновен за какво?

— Именно Лорн беше този, който разкри и провали договора, който Върховното кралство подготвяше с Иргаард.

Елвин посрещна новината слисано.

— Откъде знаеш? — попита той. — Лорн е бил съден в пълна тайна. Свидетелите са били изслушвани при затворени врата. Всички документи от процеса му са били унищожени. Никой не може наистина да знае дали…

— Баща ми — прекъсна го Ирдел. — Баща ми ми каза една вечер, когато беше попрекалил с виното с кеш. Беше… Беше в началото на неговата… болест… — Ирдел стана жлъчен. — Едно от редките нещо, които е споделял с мен. Единственото може би. А на другия ден беше забравил всичко…

Настъпи мълчание, после Елвин каза тихо:

— Значи Лорн е предател.

— Да, извършил е предателство — съгласи се Ирдел. — Но що се отнася до причините, накарали Лорн да го направи, несъмнено ще се изненадаш, когато разбереш, че са били почтени.

— Почтени? — стъписа се виконтът.

— Договорът предвиждал Върховното кралство да предаде някои от съюзниците си или поне да продължи да подкрепя едностранно някои от най-старите си съюзи. И особено нашия съюз със скандите.

Скандите бяха народ, който Иргаард никога не бе успял да покори, докато Върховното кралство открай време ги въоръжаваше и подкрепяше. Разделени на големи племена, но способни да се обединят под властта на военен предводител, когато е необходимо, скандите от векове воюваха по този начин срещу армиите на Черния дракон, като отблъскваха всеки опит за нашествие и не се колебаеха да преследват, нападат и ограбват корабите и предните постове на иргаардците. Връзките между Върховните крале и скандските крале-воини бяха стари и близки.

— Това несъмнено е било желанието на иргаардците — продължи Ирдел. — Но според клаузите на договора Върховното кралство трябваше веднага да престане да поддържа скандите. Което означаваше, че ги изоставяме на съдбата им и ги осъждаме да бъдат унищожени. И всичко това за няколко митнически облаги… Не е много славно, нали?

Елвин се въздържа да отговори.

Макар и прагматичен и осъзнаващ добре действителността, принцът-регент не беше циничен. Ако по онова време той беше крал и трябваше да съди Лорн, той също щеше да го осъди, както бе направил баща му. Това обаче не му пречеше да види благородството в предателството на Лорн.

Объркан, Елвин попита:

— Но ако Върховният крал е знаел, че Лорн е виновен, ако е знаел, че Лорн е извършил предателство, защо го обяви за невинен и го повика при себе си? Защо изпрати Алан да го доведе от Далрот? И най-вече как можа да му връчи пръстена на Първи рицар и да му повери съдбата на Върховното кралство?

— В нищо не съм сигурен — призна Ирдел. — Предполагам, че Лорн не е изпълнил съдбата си. Мисля, че зад всичко това стоят Пазителите — той се поколеба. — По един или друг начин баща ми разбра малко преди смъртта си, че съдбата на Върховното кралство и съдбата на Лорн са свързани. И в това не мисля, че сгреши.

Сутринта Лорн се събуди в креслото си. Беше дремнал само няколко часа. Тъмнината, която го мъчеше, му позволяваше много малко почивка и с Исарис на коленете той дълго бе мислил за това, което трябваше да извърши.

Огънят беше угаснал.

Пепелта в огнището беше сива и бледа. Студът изпълваше стаята и бледите лъчи, огряващи замръзналите прозорци, не внасяха никаква топлина.

Все така с Исарис в ръце, Лорн се изправи и, наметнал на раменете си одеялото, в което бе заспал, отиде до прозореца. Постоя малко, погледа силния сняг, който се сипеше над Ориал, после рижавото коте се умори да мърка под ласките му и скочи на масата. На вратата се почука.

— Влезте — извика Лорн, без да извръща от прозореца.

— Добро утро, капитане. Преча ли?

— Не.

— Трябва да дойдете да видите нещо.

— Къде?

— В ковачницата.

— Важно? Спешно?

— Не.

— Добре тогава, нареди да ми качат малко горещо вино и нещо за хапване. После ще дойда при тебе.