Джоузеф Лало - Белязана

— Сигурно ще се изненадаш да узнаеш, че не си първата, която се опитва да се възползва от тази подробност. Затова взех мерки пясъкът винаги да пада в правилната посока, без значение накъде е обърната стъкленицата. За да е весело, съм се погрижила ти също да падаш в посоката, към която я обръщам! — рече лукавата екзаминаторка.

Докато изричаше последното изречение, тя започна да извърта часовника, принуждавайки Миранда да залита или да пада. Приключи с обръщане на стъкленицата. Миранда се вкопчи в масата, към която бе притисната. Бе достатъчно масивна, за да я задържи.

— Щом така искаш — изрече Азриел. Внезапно всички мебели в залата, с изключение на пиедестала, книгата отгоре му и стъкленицата, полетяха нагоре. С гръмовен трясък на сцепено дърво, съдържанието на стаята се блъсна със сводестия покрив.

Миранда се замъчи да се изправи. Бе посипана с доволно количество отломки. Имаше много счупени кости, но бяха възстановени още преди да го е осъзнала. Докато тя се надигаше, Азриел долетя „долу“ до тавана и се превъртя, за да огледа щетите.

— Все още се движиш? Много добре. Ще трябва да те обуздаем.

Очите на магьосницата се плъзнаха из стаята, дирейки нещо, с което да измъчва обучаемата си. Спряха се на полилея, който все още висеше „нагоре“, незасегнат от промяната. Тя се усмихна, а наподобяващите крака поставки за свещи внезапно оживяха, залазвайки по веригата и тавана по подобие на украсен паяк. Докоснатото от свещеливите крака избухваше в пламъци. Миранда се освободи и се втурна с цялата си налична бързина сред обсипания с отломъци таван, но съживеният канделабър напредваше сред боклука като че ли е бил роден за това, а то всъщност така си и беше. Псевдосъществото отскубна веригата си и я хвърли, увивайки я около клетото девойче. В миг беше овързана здраво, а огънят пълзеше около й.

— Доста съм горда с това! — засия Азриел, докато отиваше към пиедестала и вземаше писалката.

Миранда използва ума си, за да събере колкото се може повече от обгръщащия я огън. Насочи го към свещника-паяк, който се стопи незабавно в яркооранжеви капки, посипали пода. Стягащата я верига обаче остана. С изключителна предпазливост девойката преряза веригите с огън, както бе сторила с листа хартия от теста на Соломон.

— Изобретателността ти е забележителна. Може да се наложи да преосмисля думата залавяне! — каза екзаминаторката.

Доближавайки се отново към стъкленицата, Азриел я хвана и я завъртя с рязко движение. Миранда полетя във въздуха, захвърляна в различни посоки от постоянно променящото се „долу“. Усещането бе невероятно объркващо. Едва можеше да мисли. Определено не можеше да помръдне, тъй като всеки път, когато доближеше нещо, за което можеше да се хване, биваше запратена другаде. Беше пленена във въздуха. Нова усмивка на задоволство изникна върху лика на наставничката, в чиято ръка отново се озова писалката.

Съзнанието на Миранда диреше някакъв начин за измъкване. Единствено левитацията можеше да й помогне. До този момент бе успявала да повдигне само вода, но Дийкън я бе уверил, че същата техника със съвсем малки изменения може да бъде приложена върху всичко. Овладя обгръщащата я мистична енергия и й заповяда да застане неподвижно. Неконтролируемото й подмятане из стаята внезапно спря. Втора мисъл спря и въртящата се стъкленица, този път ориентирана правилно. Докато девойката се отпускаше на пода, Азриел се усмихна самодоволно.

— Трябва да призная, че ме принуждаваш да използвам нови нива на въображение — рече тя.

Миранда понечи да отговори на комплимента, но бе спряна от усещане за потъване. Сведе поглед и установи, че подът под краката й се бе превърнал в плаващ пясък. Вече беше потънала до кръста, преди отново да използва левитацията. Пясъкът я държеше здраво, но девойката бавно започна да се отскубва.

— Пясъчник! — изрече Азриел.

Мигновено пясъкът отново стана камък. Миранда напрегна сили, но здраво обгърнатите й нозе я уведомиха, че щеше да капне от умора далеч преди камъкът да поддаде. Азриел все още държеше писалката и се отправи към книгата, за да впише поредния провал. Миранда се нуждаеше от време. Издигна стена от пламък между Азриел и пиедестала. Екзаминаторката се подсмихна и развали магията, без дори да забавя крачка. Миранда съсредоточи ума си да призове трус. След разтърсващи мигове, заплашвали да натрошат костите й на прах, пясъчникът се напука. Парчетата паднаха, тъй като под тях нямаше нищо, но Миранда се издигна във въздуха.