Джоузеф Лало - Белязана

Внезапно Дийкън изчезна, стопявайки се по начина, по който Азриел се бе появила. Мин се изгуби по същия начин, оставяйки Миранда насаме с екзаминаторката.

— Какво направи с тях? — запита девойката, леко смаяна от случилото се.

— Все още са наблизо. Мин е с него, но няма да може да види нищо. Двете с нея сме в прекрасни отношения и не искам да я разстройвам. Дийкън може да наблюдава, без да отегчава и двете ни. Ах, това момче! Притеснението му за теб е чаровно и вероятно на място, обаче е толкова дразнещо. Но да оставим това, предстои ни задача. Позволи ми да разширя игралното поле.

Без някакви видими усилия, магьосницата започна да променя заобикалящата ги среда. Стените се отдръпнаха и се превърнаха от топло, уютно дърво в студен камък. Масата се удължи, нова храна изниквайки по протежението й. Прагът се извиси в масивна арка, а столовете подскочиха напред към вратата, която падна с оглушителен трясък, превръщайки се в мост над зейналия отвън ров. Огънят от камината скочи в средата на стаята и се втурна към стените, разделяйки се по дузина факли, както и безбройни свещи. Масивен полилей увисна от вече извисяващия се таван.

След няколко мига Миранда стоеше в огромната банкетна зала на древен замък.

— Така. Бих казала, че тази обстановка е по-подобаваща. Сега за правилата на играта. Този пясъчен часовник изтича след пет минути — каза Азриел.

Въпросната прищипана стъкленица изникна, увиснала над средата на масата.

— След това ще бъде обърнат отново, за да изтече обратно. Докато пясъкът се движи, аз ще се опитвам да те заловя, а ти ще се стараеш да избягаш. Тестът ще се смята за провален, ако останеш пленена достатъчно дълго, за да те впиша в червената книга на провалилите се с тази писалка — обясни магьосницата.

Пред нея изникна шкаф с книги. Последната книга от дългата редица червени томове се прихлъзна напред. Долният рафт единствен беше незапълнен с книги на провала, тъй като върху му почиваха две бели издания, както и една биеща на очи черна подвързия.

— Издържиш ли изпитанието, ще бъдеш вписана в бялата книга. Тестът приключва, когато и последното зрънце пясък се върне откъдето е дошло — или когато името ти бъде вписано. Имаш ли някакви въпроси?

— Как бих могла да ти се противопоставя? Ти си много могъща. А аз едва започнах обучението си.

— Постигнала си майсторско ниво в елементалните изкуства. Това е предостатъчно. Що се отнася до мощта, тук си не по-малко могъща от мен. Стига да знаеш дадено заклинание, ще можеш да го направиш мигновено и без усилия. На изпитание биват подлагани единствено знанията и изобретателността ти. Почни.

— Но аз… — поде момичето.

Думите на Миранда бяха прекъснати от странно усещане, когато стаята и всичко, което я изпълваше, привидно нарасна многократно. Второ странно усещане я обгърна, докато биваше вдигната във въздуха от някаква невидима сила и захвърлена в червена течност. Тя започна да щипе очите й, а когато девойката изплува и се огледа, огромната зала изглеждаше замъглена и изкривена. Бяха я смалили и потопили във винена бутилка! Тапата сама скочи и запуши отвора, а Азриел вече прекосяваше краткото разстояние към пиедестала, понесла писалка в ръка.

Миранда съсредоточи силата си в заобикалящия я въздух. Той тутакси се завихри, изблъсквайки тапата с такава сила, че бутилката падна. След като се олюля сред винените вълни, девойката пролази през гърлото. Трябваше да намери място, където да се скрие за достатъчно дълго, за да развали магията. Дийкън още не я бе научил как.

Затича по масата, приклякайки зад сгъната салфетка. Умът й бързо проучи тялото, бързо напипвайки необичайната магия, обвита около нея. Подготвяше се да използва собствената си сила срещу нея, когато отгоре й се спусна сянка.

Поглеждайки към източника й, видя силуета на котка. Чисто черна, с хвърлящи бели огънчета очи. Миранда се опита да побегне, но животното болезнено я перна с лапа и я притисна към земята. В миг котката се превърна в камък, а Азриел се появи край масата и отново се отправи към книгата. Момичето приключи работата си по развалянето на смаляващото заклинание, възвръщайки си естествената големина достатъчно бързо, за да отхвърли каменната котка, както и да разчисти голяма част от масата, върху която лежеше.

— Трябва ли да правиш толкова боклук? — оплака се Азриел, обръщайки се да види как Миранда изтърчава от залата и поема по един от коридорите.

Девойката се намери в дълъг коридор, от двете страни, на който имаше множество врати. Започнаха да се затръшват една след друга. Момичето успя да се хвърли през прага, приютил отвеждащо нагоре стълбище. Изкачи се. Озова се в нов коридор и бързо влезе в най-близката стая. Спалня с тесен прозорец и елегантна мебелировка. Азриел не можеше да е излязла толкова бързо от залата. С малко късмет може би тя все още си мислеше, че Миранда е заловена в първия коридор.