Джоузеф Лало - Белязана

— Какво ще прави? — запита девойката.

— Не зная. Рядко повтаря даден тест. Готова ли си?

— Как бих могла? — отвърна Миранда.

— Тогава да започваме.

Тримата пристъпиха отвъд границата. Разликата бе като между деня и нощта. Веднъж стъпила вътре, главата на Миранда се изчисти и проясни, слънцето сияеше, от облаците нямаше и следа, а наместо студения, твърд кристал, нозете й усещаха мека, милваща трева. Тайнствено се доближаваше до представата й за юга. Недалеч се издигаше миролюбива сламена колиба.

Докато се отправяха натам, пред тях изникна жена. Материализира се като облак дим, скупчващ се заедно наместо да се разпръсква. Около грациозната й снага бе обвито черно наметало с бели огнеподобни нишки, които проблясваха и се извиваха, сякаш действително пламтяха. Бе няколко инча по-висока от Миранда, по-възрастна, но въплъщение на самата елегантност. Косата й бе бяла и се лееше по гърба й.

Дракончето показа обичайното си подозрение, настръхвайки при появата на жената, но когато разпозна в нейно лице честия си домакин, животното се успокои.

— Добре дошли. Очаквах нашия феномен. Благодарение на уменията ти, не се наложи да чакам дълго. А ти, Дийкън, доколкото разбирам, си помощникът на това младо момиче. Великолепно, моля, заповядайте вътре! — изрече тя с глас, който излъчваше вежливост.

Тя ги въведе вътре, където три стола с мека тапицерия заобикаляха трапеза с най-разточителните гозби, които Миранда бе съзирала през живота си. Всякакви сортове сирене, месо и хляб не оставяха и един свободен инч върху плота. Четиримата се настаниха — Азриел на челното място, Дийкън и Миранда от двете страни, а Мин приклекна на пода край приятелката си. Столът бе невъзможно удобен, а храната сякаш бе изскочила от нечия фантазия. Виното бе същински нектар. Месото се топеше върху езика. Атмосферата бе толкова топла и уютна, Миранда не можеше да се чувства по-спокойна.

Същото не можеше да се каже за Дийкън. Младежът седеше вдървено, ядейки бавно и по малко, сякаш единствено, за да предотврати онова, което щеше да се случи, ако не опиташе от храната. Страхът струеше от него със същата очевидност, с която Азриел излъчваше изтънченост. Когато приключиха, домакинята заговори отново.

— Имах честта да гощавам малката ти Мин. Тя е прекрасен звяр. Отнасяй се добре с нея и тя ще ти служи вярно. В това съм убедена. Що се отнася до теб, Дийкън, да тълкувам ли присъствието ти като знак, че Миранда е получила и доза от сивата магия?

— Само мъничко, ваша милост. Едно-две заклинания — бързо отговори той, поколебавайки се дори да я погледне в очите.

— Всяко късче помага. Сивата магия ми е любима. Възможно е да измисля някакво подобаващо изпитание. Тази идея ми допада. Също така узнавам, че Черупката й е говорил. Доста уникално събитие.

— Вярваме, че тя може да е свързана с Избраните. Тя дори носи белега… — плахо обясни Дийкън.

— Може ли да го видя? — попита Азриел.

— Покажи й го. Покажи й белега! — настоятелно прошепна младежът.

Докато Миранда показваше дланта на лявата си ръка, не можеше да разбере как тази блага жена може да притеснява толкова Дийкън.

— Да. Не е белег по рождение, но обикновен човек не би могъл да носи този знак, ако наистина символизира Избраните — каза Азриел.

— Ето защо е много важно тя да вземе участие в церемонията! — рече младежът.

— Това не е мой проблем. Ще я подложа на изпитание като всеки друг. Тя ще реши дали е готова — изрече домакинята с едва доловим оттенък на отегчение в гласа.

Човек би си помислил, че е замахнала към Дийкън, толкова бързо се сви той.

— О, ваша милост, не намеквах нищо. Убеден съм, че ще бъдете справедлива, както и че Миранда ще успее — изрече младежът, обърсвайки потта от челото си и въздъхвайки насечено.

— Може би наистина е добре да не губим време. Да видим сега. Кой тест е най-подходящ за дете-чудо? Смятам да използвам теста за бягство. Струва ми се удачен.

Миранда кимна, любопитна за характера на изпитанието. Дийкън потръпна като зашлевен, чувайки тези думи.

— С к-каква продължителност, ако не намирате питането ми за прекалено нахално? — нервно се поинтересува той.

— В настоящата ситуация, десет минути изглеждат достатъчни.

— Не звучи толкова… — заговори Миранда.

— Десет минути! Помислете отново, моля ви. Тя току-що премина водното си обучение! — възрази Дийкън, страхът му за Миранда надвил този за собствената му личност.

— Казах. Не ще бъда разубедена.