П Каст - Белязана

Благодаря на моя чудесен ученик Джон Маслин за помощта при проучването и четенето и съветите относно моите по-ранни версии на книгата. Приносът му е безценен.

Едно голямо «БЛАГОДАРЯ» отправям и към хората от курса «Творческо писане» от 2005–2006 година. Брейнсторминг упражненията наистина ми помогнаха (и бяха много забавни).

Същото така благодаря на невероятната си дъщеря. Кристин, която се погрижи героите ни да звучат като тийнейджъри. Нямаше да се справя без теб. (Това го пиша само защото тя ме принуди.)

Благодаря на майка ми, по-известна като П.С., за това, че е невероятно талантлива авторка и че с нея се работи толкова лесно. (Добре де, това го пиша само защото тя ме принуди.)

П.С. и Кристин благодарят на техния баща/дядо Дик Каст, заради основополагащата му биологическа хипотеза, която заляга в основата на вампирите Дома на нощта. Обичаме те, татко/дядо!

Тъкмо си помислих, че този ден не би могъл да стане по-лош, когато забелязах мъртвеца точно до шкафчето си. Кайла беше включила бърборетката на пълни обороти и дори не го забеляза. Поне в началото. Всъщност, сега като се замисля, никой не го забеляза, преди той да проговори, което е още едно доказателство за невероятната ми неспособност да се приспособя.

— Но Зоуи, за Бога, заклевам се, че Хийт не беше чак толкова пиян след мача. Не трябваше да си така рязка с него.

Да, права си — качах аз разсеяно. Закашлях се. Отново. Чувствах се отвратително. Помислих си, че сигурно се разболявам от това, което моят, меко казано, луд учител по биология нарича «тийнейджърска чума». Ако взема, че умра, дали ще имам късмета да пропусна утрешния тест по геометрия? Поне мога да се надявам.

— Зоуи, ти въобще слушаш ли ме? Мисля, че бе изпил четири… най-много шест бири и около три шота. Но въобще не е в това въпросът. Сигурно изобщо нямаше да се стигне дотам, ако твоите тъпи родители не те бяха накарали да се прибираш след края на мача.

Погледите ни се срещнаха в пълно единодушие относно поредната несправедливост, извършена спрямо мен от майка ми и загубеняка, за когото бе омъжена вече ужасно много дълги години. След тази кратка пауза, колкото да си поеме дъх, Кайла продължи с бърборенето.

— Освен това празнуваха. Имам предвид, че биха «Съюза». — Тя ме хвана за рамото и почти притисна лицето си в моето. — Хей, гаджето ти…

— Не ми е точно гадже — поправих я аз, като правех всичко възможно да не се закашлям срещу нея.

— Освен това Хийт е нашият нападател, така че е в реда на нещата да празнува. Минали са поне милион години от последния път, когато «Счупена стрела» са победили «Съюза»

— Шестнайсет. — Никак не съм добре с математиката, но в сравнение с Кайла съм гений.

— Няма значение. Въпросът е, че той беше на върха на щастието. Трябва да му дадеш шанс.

— Въпросът е, че той беше пиян за пети път тази седмица. Съжалявам, но нямам намерение да излизам с момче, на което главните цели в живота се изчерпват с футболния отбор на колежа или с опитите да изпие шест бири една след друга, без да повърне. Изобщо няма да споменавам факта, че е започнал да надебелява от толкова бира.

Закашлях се. Почувствах се замаяна и си поех бавно и дълбоко дъх, след като кашлицата отмина. Не че бърборет изобщо забеляза нещо.

— Дебел Хийт. Не е картинка, която искам да си представям.

Потиснах поредния порив за кашлица, за да си довърша:

— А да се целуваш с него, е все едно да смучеш накиснати в алкохол крака!

Кайла сбърчи лице:

— Ясно де, стига гадости. Жалко, че е толкова секси.

Завъртях очи, без изобщо да се опитвам да прикрия раздразнението си от нейно плиткоумие.

— Много си кисела, когато си болна. А изобщо не можеш да си представиш колко беше разстроен Хийт, като не му обърна внимание на обяд. Той дори…

Тогава го забелязах. Мъртвеца. Добре де, съвсем ясно ми е, че той не е точно мъртъв, по-скоро е не-жив. Или не-човек. Както и да е. Учените казват едно, хората — друго, но резултатът е един и същ. Нямаше никакво съмнение за какво става дума и дори да не усещах силата и мрака, които се излъчваха от него, нямаше абсолютно никакъв начин да пропусна знака му — сапфиреносин полумесец на челото и татуировката на заплетен възел, ограждаща сините му очи. Той беше вампир и което е по-лошото, беше Ловец. По дяволите! Застанал бе точно до шкафчето ми.