П Каст - Белязана

Ерин ме избута от центъра на групата към Ерик и рече:

— Прегърни този приятел, Зоуи. Той защити гаджето ти тази нощ.

— Бившето гадже — поправих я бързо и прегърнах Ерик малко по-развълнувана от очакваното заради попилата в дрехите му миризма на кръв от раните на Хийт и поради факта, че ръцете му са на раменете ми. А за да увеличи вълнението ми, той ме целуна толкова силно, че главата ми се замая.

— Ох, моля ви, престанете! — чух гласа на Шоуни.

— Или си наемете стая! — това беше Ерин.

Деймиън се изкиска, когато се дръпнах засрамено от прегръдките на Ерик.

— Умирам от глад — обади се Стиви Рей. — Да знаете, че тая работа с хладилника много изтощава.

— Хайде да ти намерим нещо за хапване — предложих аз.

Тръгнахме всички по мостчето. Чух зад мен Шоуни да спори с Деймиън дали да си вземем пица или сандвич.

— Имаш ли нещо против да дойда с вас? — попита Ерик.

— Не, вече започнах да свиквам да сме шестима — усмихнах се аз.

Той се засмя и тръгна до мен. Изведнъж от мрака зад мен чух много ясно и много сърдито «мяу».

— Вие вървете. Ще ви настигна — казах на Ерик и се върнах назад към сенките в края на поляната на Филбрук.

— Нала, пис-пис — извиках и в същия миг от храсталака се изтъркаля една пухкава топка.

Тупна в краката ми, като не спираше да повтаря своето сърдито «мяу». Взех я на ръце и тя моментално започна да мърка.

— Добре, добре, глупачето ми. Защо ме следиш, щом не искаш да се отдалечаваш от общежитието? Тази нощ разходките ти дойдоха малко повечко — замърморих под носа си, но преди да премина обратно моста, от храстите излезе Афродита и ми прекрачи пътя.

— Тази нощ победи, но това не е краят — изсъска тя.

Ох, наистина ме изморяваше.

— Не съм имала за цел да те побеждавам, а да оправя нещата.

— И си мислиш, че си ги оправила? — Очите й се стрелнаха от мен към пътеката за павилиона, сякаш очакваше някой да се появи оттам. — Изобщо не разбираш какво се случи тази нощ. Вие бяхте използвани. Ние бяхме използвани. Всички сме марионетки.

Тя подсмръкна, избърса нервно лицето си с ръка и аз разбрах, че плаче.

— Афродита, не искам неразбирателството между нас да продължава — казах тихо.

— Но трябва. Защото това се очаква нас. Ти ще видиш… ще разбереш… — извика тя и бавно започна да се отдалечава от мен.

Изведнъж се сетих за думите й по време на видението: Но те са мъртви! Не! Не! Това не може да бъде! Не е правилно. Не е естествено! Не разбирам, не… ти… ти си знаела…

Последвалият писък отекна в съзнанието ми. Замислих се за Елизабет… за Елиът… за това, че се бяха появили пред мен. И реших, че в думите на Афродита има някакъв смисъл.

— Почакай! — извиках след нея.

Тя погледна през рамото си.

— Видението, което получи днес в кабинета на Неферет. Какво точно видя?

Тя поклати бавно глава.

— Това е само началото. Ще стане много по-лошо — обърна се напред, но неочаквано спря.

Някой бе препречил пътя й. Моите приятели.

— Всичко е наред — казах. — Оставете я да мине.

Шоуни и Ерин се разделиха и й направиха път. Афродита вдигна високо глава, отметна разкошната си коса и мина покрай тях, сякаш светът беше неин. Гледах я как върви по моста и усещах стомахът ми да се свива на топка. Тя знаеше нещо за Елизабет и Елиът. И аз трябваше да разбера какво.

— Хей — извика ми Стиви Рей.

Обърнах поглед към своята приятелка и съквартирантка и зачаках съвет от вътрешния си глас.

— Каквото и да става, ще се справим заедно, Зоуи.

Стомахът ми се отпусна.

— Да тръгваме — казах и всички потеглихме към дома.

© 2007 П. С. Каст

© 2007 Кристин Каст

© 2010 Емилия Андонова, превод от английски

© 2010 Маргарита Терзиева, превод от английски

P. C. Cast, Kristin Cast

2007

Сканиране: helyg, 2010

Разпознаване и корекция: Xesiona, 2010

Издание:

П. С. Каст, Кристин Каст. Белязана

ИК «СофтПрес», София, 2010

Редактор: Димитър Риков, Слави Димов

Коректор: Лилия Атанасова

ISBN 978-954-685-933-4

Свалено от «Моята библиотека» [ http://chitanka.info/text/17250]

Последна редакция: 2010-09-04 13:00:00

Red bird (англ.) — червена птица — Б. пр.