П Каст - Белязана

— Не могат да бъдат спрени — каза тя. — Искат го и ще го имат. По-добре него, отколкото мен… или някой от нас.

— Не искаме да се обърнат срещу нас — извика Ужасната и пусна свещта на земята. Тя се разля и изгасна. Ужасната се обърна и без да каже нищо повече, хукна надолу по стълбите далеч от павилиона. Другите три, олицетворяващи елементите момичета я последваха, захвърлиха свещите и изчезнаха в нощта.

С ужас видях как една от сивите фигури започна да се топи върху сияйната граница на кръга. Димът, който образуваше призрачното му тяло, се стече бавно по стълбите като пълзяща змия. Дъщерите и Синовете на мрака започнаха да се споглеждат нервно и заотстъпваха назад с разкривени от страх лица.

— Ти си на ход, Зоуи.

— Стиви Рей!

Тя стоеше в средата на кръга и се клатушкаше несигурно. Бе махнала плаща, който я покриваше. Превръзките на китките й белееха в мрака.

— Казах ти, че трябва да сме заедно — усмихна ми се тя.

— По-добре побързай — чух и Шоуни.

— Тези призраци побъркаха бившия ти. — Беше Ерик.

Обърнах се, видях Близначките до белия като платно Хийт и едва не подскочих от радост. Приятелите ми не ме бяха изоставили. Не бях сама.

— Хайде да приключваме с това — казах и се обърнах към Ерик, който ме гледаше със зяпнала уста. — Дръж Хийт настрана.

Сигурна, че приятелите ми са след мен, забързах по стълбите на претъпкания със сиви форми павилион. Достигнах до границата на кръга и за миг се поколебах. Призраците се изливаха бавно навън с приковани в Хийт невиждащи очи. Поех дълбоко въздух и прескочих невидимата граница. Мъртвите пръсти докоснаха кожата ми и по нея премина ледена тръпка.

— Нямаш право да влизаш тук. Това е моят кръг! — извика Афродита, едва събрала сили да ми се озъби и да препречи пътя ми към масата и лилавата свещ — единствената, която продължаваше да гори.

— Беше твоят кръг. Сега си затваряй устата и не ми пречи!

Тя присви злобно очи.

Ах, защо нямах време да я сръфам?

— Направи, каквото ти казва Зоуи, вещице! Вече две години си мечтая да те изритам по задника — застана до мен Шоуни.

— И аз, усойнице — застана от другата ми страна Ерин.

В този момент нощта се огласи от писъка на Хийт. Обърнах се светкавично назад. По краката му пълзеше гъста мъгла и оставяше по дънките му дълги тънки сиви следи, които се изпълваха с кръв. Той пищеше неистово и риташе като луд. Ерик беше там, не бе избягал, но мъглата бе нападнала и него. Видях сивите ръце да разкъсват дрехите му и да пробиват кожата му на места.

— Бързо! Заемете местата си! — извиках, преди миризмата на кръв да ме изкуши.

Приятелите ми се спуснаха към захвърлените свещи. Вдигнаха ги и заеха позиции.

Отидох до Афродита, която гледаше Хийт и Ерик и притискаше устните си с ръка, сякаш се мъчеше да сдържи надигащия се в нея вик на ужас. Взех лилавата свещ и изтичах при Деймиън.

— Вятър! Призовавам те в този кръг! — извиках и приближих лилавата свещ до жълтата.

За малко не се разплаках от радост, когато познатата вихрушка се завъртя около мен и повдигна косите ми.

Сложих ръка пред моята свещ, за да я предпазя от вятъра, и изтичах при Шоуни.

— Огън! Призовавам те в този кръг!

Запалих червената свещ. Вятърът запрати в лицата ни гореща вълна и опари лекичко кожата ни. Без да губя време, продължих по часовниковата стрелка.

— Вода! Призовавам те в този кръг!

И в същия миг усетих сладко-соления мирис на море.

— Земя! Призовавам те в този кръг!

Докоснах свещта на Стиви Рей е моята, избягвайки да гледам превързаните й китки. Тя беше изключително бледа, но намери сили да се усмихне, когато въздухът се изпълни с аромат на прясно окосена трева.

Хийт извика отново и аз се спуснах обратно към центъра с вдигната над главата си свещ.

— Дух! Призовавам те в този кръг!

Енергията плъзна по вените ми. Погледнах към границите на кръга и видях енергията на духа да ги огражда като сияйно бяла панделка. Затворих очи и прошепнах в себе си: Благодаря ти, Никс!

После оставих свещта на масата, хванах бокала с кървавото вино и се обърнах към Хийт, Ерик и призраците около тях.

— Ето го вашето жертвоприношение — извиках силно и плиснах съдържанието около себе си. То се изви в арка и образува кървав кръг по мраморния под.

— Вие не бяхте призовани тук да убивате. Извикахме ви, защото е Самхайн и искахме да ви почетем.

Излях остатъка от виното и мислено запуших нос за миризмата на примесената прясна кръв.

Призраците спряха атаката си. Съсредоточих се върху тях, не исках да се разсейвам с полуделия от ужас Хийт и болката на Ерик.