Джоузеф Лало - Белязана

Девойката усети топлина да изпълва лицето й.

— Благодаря ти! — отвърна тя.

— О, няма за какво да ми благодариш. Просто казвам истината. Наистина не разбирам защо Калипсо смяташе, че бе нужно да го казвам.

Русалката се засмя.

— Имаш дълбоки познания в множество области, Дийкън, но все още има какво да научиш. Достатъчно за днес. Разполагаме с предостатъчно време, за да усвоиш магията.

— О, не! Едва тази сутрин се сетих. Може да не разполагаме с толкова време — каза Дийкън.

— Че защо? — запита Калипсо.

— На първия ден от този месец имаше пълнолуние — рече той.

— Така ли? Не съм обърнала внимание. Колко вълнуващо.

— Какво искаш да кажеш? Какво общо има това? — пожела да узнае Миранда.

— Ще има друга луна преди края на месеца. Синя луна! — каза Калипсо.

Дийкън заговори в отговор на питащия поглед на девойката:

— Споменавал съм за това и преди. Трябва да съм. Нощ, в която мистичните енергии са най-силни. Магични дела, невъзможни по друго време, са постижими, когато луната е във връхната си точка в тази нощ. Традиция е тогава да призоваваме същество, описано подробно в пророчеството. Създадено е от самите елементи, със сигурност едно от Избраните. Представлява единственото изключение от правилото ни за призоваване. Но не ще се появи, освен ако използваната за призоваването му сила не е повлияна от силата на друг Избран.

Още от съществуването на това място въпросната церемония служи като тест за присъствието на някой от Избраните сред нас. Би било престъпление да не участваш в церемонията! — каза Дийкън.

— А дотогава трябва да бъда елементален майстор, ако искам да взема участие — припомни си Миранда.

— Именно. Ще трябва да приключиш обучението си с мен и да преминеш последния си изпит към края на следващата седмица. Наистина ще трябва да побързаме. Проклятие. Най-сетне получавам обучаема с характер, а трябва да я претупам по-бързо от всички досега. Някой там горе си играе с мен! — каза Калипсо. — Както и да е. Миранда, тази нощ си почини по-добре от обичайното. Утре ще работим по-интензивно. Наслаждавай се. Дийкън, би ли поостанал? Трябва да обсъдя нещо с теб.

Миранда се отправи към дома си, а младежът остана.

— Какво искаш да обсъждаме? — запита той.

— Търпение… — каза Калипсо, чакайки Миранда да се отдалечи достатъчно. Когато със сигурност можеха да разговарят нечути, русалката продължи. — Ти я харесваш. Не само като колега.

— Ами… — поде той.

— Това е наблюдение, не въпрос. Тя също те харесва. Зная, че няма да разкриеш чувствата си така лесно, затова позволи ми да ти дам съвет. Ако усещаш, че искаш нещата между двама ви да се задълбочат, покани я да гледате отварянето на пещерата след засушаването на водопадите. Има нещо в онова място. Там се срещнаха родителите ти. И не само твоите. Сега върви. Помисли си!

На следващия ден обучението продължи сред по-сериозна атмосфера. Всеки миг от последвалите сесии бе оползотворен. Дийкъновите познания по сива магия ускориха напредъка на Миранда значително, така че в края на всеки ден оставаше малко време за обучение в чисто сиво изкуство, главно илюзии. По времето, когато краят на следващата седмица наближаваше, девойката бе обявена за готова да пристъпи към последния си изпит.

Голяма купа с продупчено дъно бе прикрепена върху поставка, точно както изпитанието на Соломон. Но тази бе много по-голяма, а дупката бе по-малка. Миранда трябваше да я напълни с вода, извлечена от въздуха. Това нямаше да представлява проблем, ако не беше пролуката. Трябваше не само да създаде достатъчно вода, но и да го стори достатъчно бързо, за да не се излее.

Миранда съсредоточи съзнанието си, привличайки цялата влага, която бе способна да събере. Тя се изливаше на тънка струйка в купата, оттичайки се също толкова бързо. Трябваше да се постарае повече. Съзнанието й се протегна във всички посоки, дирейки още вода. Струята се усили, но пак не беше достатъчно. Някъде трябваше да има необходимото количество. Не й беше позволено да я извлече от езерото или морето — трябваше да бъде изсмукана от въздуха. Накрая умът й попадна на нещо, наподобяващо огромна водна маса, увиснала самостоятелно. Започна да я привлича, но водата явно се намираше много далеч, защото не чу капенето да се усили. Отвори очи и видя всички присъстващи да гледат нагоре.

— Не си я предупредила за това, нали? — попита Дийкън.

— Ти също не си. Ще бъде забавно! — каза Калипсо с широка усмивка.