Джоузеф Лало - Белязана

— Несъмнено очакваш генерал Багу? — изрече кралят, докато се настаняваше на трона си.

— Да — отвърна генералът.

Особата кимна.

— Изглежда държи конфликта с крепка ръка — отбеляза той.

— Не чак толкова крепко, но вие със сигурност сте наясно — отговори Тригора.

— Багу не е сметнал за необходимо да ме уведомява за действията си в последно време. Дори печата и подписа ми, които той така стриктно държеше да присъстват на всяка заповед и депеша, не са ми искани от месеци — обясни кралят. — Надеждата ми е, че вероятно негов…

Вратата на кабинета на Багу се отвори и гласът му се разнесе:

— Генерал Телоран, влезте, ако обичате! — нареди Багу.

— Генерале, кралят говореше… — заяви Тригора.

— Ваше величество, въпросът не търпи отлагане.

— Върви. Войната е на първо място. Войната винаги е на първо място — каза особата.

Тригора неохотно прекоси прага и затвори вратата след себе си. Багу седеше на бюрото си. Обичайно спокойното и овладяно негово изражение изглеждаше примесено с лек оттенък нетърпение и тревога.

— Трябва да възразя срещу поведението ви в присъствието на краля — рече Тригора. Не беше в позицията да порицава, но въпреки това гласът й жилваше.

— Отбелязано. Какви новини имате за момичето? — запита той.

— Не е напускала пещерата на звяра, но съм убедена, че е жива — обясни Тригора.

— На какъв възможен източник се дължи тази убеденост?

— До този момент тя се прояви като находчива, интелигентна и издръжлива. Освен това асасинът е с нея. Ако той иска тя да остане жива, значи е жива.

— Епидим не бе в състояние да я открие. Той притежава репутацията да издирва цели до гробовете им и отвъд — припомни й Багу.

— Епидим е опитен, в това няма спор. Но не е безгрешен. С цялото ми уважение към него като мой колега, той не е в състояние да компенсира собствените си недостатъци.

— А оръжието?

— Червената сянка не би бил толкова наивен да го носи със себе си. Знае, че го търсим, както и момичето и меча. Негодникът е достатъчно хитър да не поставя всички наши цели на едно място, така че да бъдат заловени с един удар. Не, трябва да го е скрил. Но ако не желае оръжието да бъде намерено, значи няма да бъде намерено.

Генерал Багу събра пръстите си в пирамида и ги допря до устните си.

— Веднъж успяхте да намерите посредника на асасина. Ще го намерите отново. Когато това стане, искам да ми донесете меча незабавно! — нареди той. — Искрено се съмнявам, че тази Миранда е още жива, но се погрижете хората ви да бъдат бдителни. Наближават важни времена и не можем да си позволим да бъдем сварени неподготвени.

— Генерале, ако ми позволите да предложа… — понечи Тригора.

— Не позволявам. Получихте заповеди. Ако желаете да се намерите сред фронтовото командване, съветвам ви да ги изпълните.

— Както желаете — отвърна тя.

Генерал Тригора прехапа език и отвори вратата на кабинета. Прекосявайки тронната зала, погледна към краля още веднъж. Погледът на възрастния мъж, разбиращ взор на поражение, за кратко срещна нейния. Тригора изви очи. Предстоеше й задача. Колкото и трудна, колкото и погрешна, трябваше да я изпълни. Неин дълг беше да успее. И щеше да го стори.

На следващия ден Миранда последва нормалната си рутина. Дийкън, закусвайки с нея, бе развълнуван да узнае, че Калипсо възнамерява да включи и него в обучението. За известно време говори разпалено какви сиви магии можел да й преподаде, които щели перфектно да се смесят с водните. Ентусиазмът му бе заразен, така че по времето, когато двамата се отправяха към езерото, девойката бе повече развълнувана от нещата, които той щеше да й предаде, отколкото от плануваното от Калипсо.

Ала Мин беше на друго мнение. Не беше глупава и когато стана ясно, че отново са се отправили към проклетото езеро, тя скочи пред тях, разпервайки криле, за да запречи пътя им.

— Какво става? — попита Дийкън.

— Откакто преминахме водопада, мрази водата. Опитва се да ме спаси от нея.

— О! Доста благородно, макар и заблудено. Наистина няма от какво да се притесняваш. Не може да те нарани, ако не й позволиш — каза Дийкън, насочвайки последния си коментар към дракончето.

— Смятам, че тя се опитва да направи точно това. Няма да позволи на водата да ме нарани — рече Миранда.

— М-да. Тогава нека посетим Лейн! — изрече Дийкън със странен тон и смигване.

Двамата закрачиха към колибата на малтропа. Мин ги последва няколко крачки, но спря.

— Хайде! Да му идем на гости. Обещавам, няма да се бием — каза Миранда.