Джоузеф Лало - Белязана

Дракончето погледна въпросително към приятелката си. Сетне се обърна към мястото, където тя и Дийкън бяха стояли. Подуши любопитно.

— Ела! — прикани я Дийкън.

Мин замахна към празното място с опашката си. Тя изплющя, очевидно ударила нещо. Невидимостта, както и двете илюзии, изчезнаха. Дийкън болезнено подскачаше на един крак, а Миранда се смееше.

— Хитро малко създание. Всяко друго животно би последвало илюзиите. Добре ще е да помисля за прикриване на истинската миризма и създаване на мнима. Трябва да ти благодаря за демонстрацията на слабостите в метода ми — рече младежът.

С известни усилия, тримата стигнаха до езерото. Миранда стори всичко по силите си, за да увери Мин, че водата е безопасна.

— Позволи ми да демонстрирам! — рече Дийкън.

Нагази във водата, потъвайки до пояс. Мин наблюдаваше внимателно.

— Видя ли? Нищо ми няма! — каза младежът.

— Мин, гледай мен. Обещавам ти, че нищо лошо няма да се случи. Когато вляза във водата и се убедиш, че е безопасно, ти също може да дойдеш. Тогава ще знаеш, че няма от какво да се страхуваш и вече няма да имаме този проблем — каза Миранда.

С най-голямо колебание, Мин пристъпи настрана, за да позволи на приятелката си да нагази до Дийкън. Миранда бе поохладена, но остана невредима. Когато минаха още няколко мига, в които нищо не последва, Мин започна да се приближава предпазливо до водата. Докосна повърхността и отскочи назад от внезапния студ. След като отново насъбра кураж, доближи ръба на езерото и потопи лапа. Едва бе разкъсала повърхността, когато Миранда и Дийкън внезапно изчезнаха под водата.

Мин отскочи назад. Когато приятелите й не се появиха, тя се паникьоса, издигайки се във въздуха, плъзвайки се над езерото. Виждаше двамата човеци да плуват край дълбината, влачени от вчерашната русалка. Когато достигнаха средата, водното създание докосна медальона си и двамата се отпуснаха на дъното.

— Защо направи това?! — смъмри я Миранда.

— Вие просто си стояхте във водата. Дневната светлина е ограничена, трябва да се възползваме пълноценно от нея — рече Калипсо.

— Но Мин бе започнала да се убеждава, че водата е безопасна. Дръпвайки ни така, можеше да си морско чудовище. Обещах й, че нищо няма да се случи! — каза девойката.

— Според мен тя знае, че всичко е наред. Погледни! — изрече русалката, сочейки към повърхността.

Миранда вдигна глава. През гънещата се вода видяха Мин да се рее над езерото, гледайки надолу с копнеж.

— Да му се не види. Картофите ми! — рече Дийкън, осъзнавайки твърде късно, че двете донесени като награда за добро поведение грудки се носят към повърхността.

Мин ловко ги сграбчи.

— Не си си ги заслужила! — викна той подире й.

— По някое време ще се умори и ще кацне. Сега, преди да се потопим в обучение, смятам, че е крайно време да поговорим. Ученето на магия е прекрасен начин за оползотворяване на деня, но добрият разговор е храна за душата. Открила съм, че след оживен бъбреж се чувствам далеч по-подготвена да заклинавам, убедена съм, че и вие ще се присъедините към мнението ми. Е, откъде ще започнем? Имаш ли някакви въпроси към мен? — запита Калипсо.

— Чудех се… — заговори Миранда, поглеждайки разтревожено към Мин, която тъкмо прехвърчаше отново.

— Да, какво? — подкани я русалката.

— Как точно си се озовала тук? Зная, че останалите или са били родени в селото, или са влезли през пещерата. Ти не би могла.

— Не бих? Несъмнено знаеш, че въпросната пещера е наводнена през по-голямата част на годината. Докато се източва, част от водата намира пътя си до началото на пещерата под формата на поток. Повечето вода преминава през лабиринт от тунели и пещери, които целогодишно са наводнени. Поне една такава пещера е свързана с океана откъм земната страна на изключително коварна скална формация, прорязваща почти целия бряг.

Изследвах въпросната пещера и попаднах в тогава наводнената главна част. Проходът не остана потопен достатъчно дълго, за да намеря обратния път. Докато водата се оттичаше, бях принудена да се отдалечавам все повече и повече, докато не попаднах в загладения вир под водопада. За своя изненада се намерих в това прекрасно малко езеро и оттогава живея щастливо тук. Не мога да кажа, че не ми липсват останалите от водния народ, но за нищо не бих разменила наученото и видяното тук.

— Наистина? Удивително! — рече Миранда.

— О, но само аз говоря. Собствения си глас мога да чуя по всяко време. Нека чуем за теб — каза Калипсо.