Джоузеф Лало - Белязана

— Той е прекрасен човек. Със сигурност най-добрият ми приятел! — отвърна Миранда.

— Отлично! Сърцето ми се радва да открия някого с малко живец. Откровено мога да кажа, че от пристигането си не съм чувала думата „приятел“. Винаги се говори за „колеги“ и „сътрудници“. Безжизнени слова.

Повечето идващи тук вече са се потопили в цяло хранилище информация за разни неща. Не могат да си отворят устата, без от нея да изпадне някакво твърдение за магия или битка. Забравят, че има и живот, който трябва да бъде живян. Но не и ти. А откакто ти пристигна, Дийкън също. Вече не прекарва толкова време в прашната колиба сред книгите. Знаеш ли, че преди ти да се появиш, не беше идвал да ме види повече от две години?

Казвам ти, ти му подейства ободрително. Бих желала да ви виждам заедно по-често. След като преминем основните неща, казвам да го довлечем тук. Може да ми помага. Освен това може да те разсее достатъчно, за да оставаш по-дълго, така че ще имам повече компания. Но преди да приведем този план в изпълнение, трябва да разрешим проблема с основните понятия в изкуството ми. Процедурата вече трябва да ти е известна. Ушите и умът фокусирани, всичко друго игнорирано. Не носеше ли жезъл, когато дойде? — запита Калипсо.

Миранда толкова бе потънала в думите й, че й трябваше миг, за да осъзнае, че се обръщат към нея.

— О, да, донесох го. Къде се е дянал? — зачуди се девойката.

Момичето огледа около краката си. Калипсо, по-опитна със заобикалящата ги среда, погледна в противоположната посока.

— А, ето го! — каза тя, зървайки тояжката, поклащаща се на повърхността на водата.

С бързина и грациозност, накарали я да изглежда плавна като обгръщащата я вода, Калипсо се стрелна и взе жезъла, връщайки се при очакващата обучаема.

— Друг път го пази, инак теб ще накарам да го донесеш — игриво рече русалката.

Миранда бързо навлезе в съсредоточено състояние.

— Много добре. Предполагам нямам много за казване, което не означава, че няма да казвам много. С изключение на характерното мистично качество на елемента, контролирането на водата е идентично с това на въздуха. И двете са течни. Водата е по-гъста и по-тежка, разбира се. Това означава нуждата от повече енергия, но принципите, поне в началото, са същите. В известна степен Айна е свършила работата ми — каза Калипсо. — Първо искам да усетиш мистичния „вид“ на водата.

Девойката насочи ума си, проучвайки обгръщащата я среда със съзнанието си. Галещата я вода го изпълваше с хладно, ефирно усещане.

— Щом си готова, раздвижи я. Искам да почувстваш течението — каза Калипсо.

Миранда приложи наученото от Айна към този нов елемент. Наистина бе много по-труден за преместване. Сякаш напираше срещу стена. Но след малко усилия заобикалящата я водна маса започна да се размества.

— Отлично. Отлична работа. Сега, само за проба, направи заклинанието.

— Правя го — отвърна Миранда.

— О, съжалявам. Терминологията никога не е била силната ми страна. С тази дума имам предвид да оформиш, да създадеш заклинанието. Не си спомням на коя дума се спряхме, означаваща каквото имам предвид. Остави заклинанието, предполагам. Нека е както са го наричали другите.

— Страхувам се, че не те разбирам — рече девойката.

— Наистина ли? Тогава останалите са проявили небрежност. Много е полезно. Смея да твърдя, че удвоява полезността на дадена магия. Искам от теб да позволиш на магията да продължи да действа и в отсъствие на концентрацията ти. Никак не е трудно. Просто увеличи силата, която използваш за създаване на ефекта, но не усилвай самия ефект. Мисли за това като, да речем, стискането на шепа влажен пясък. Когато отпуснеш ръка, формата му се запазва. Енергията на водата ще стори същото, оставайки във формата, в която си я скулптирала — каза Калипсо.

Миранда опита, но не разбра как да го постигне. За нейна приятна изненада Калипсо й помагаше и я напътстваше. Благодарение на Айновото отношение и езика на Криш, почти бе забравила за съществуването на подобен начин на преподаване. Отне й няколко опита, но накрая отпусна ума си и създаденото от нея течение не отслабна в продължение на почти минута.

— Забележително! — рече Миранда, усещайки плодовете на усилията си за пръв път без воала на концентрацията.

— Така е. А има толкова много да ти покажа! — отговори русалката.

Докато пречупената през водата светлина намаляваше, Миранда се научи как да извлича въздуха от водата, създавайки мехур с големината на главата си. Калипсо я увери, че не след дълго ще е в състояние да създаде достатъчно голям, за да може да влезе в него, а след още малко обучение — и в състояние да пътува.