Джоузеф Лало - Белязана

Миранда въздъхна облекчено, тъй като сега разполагаше с далеч повече сила и яснота на ума в сравнение с предните два случая, в които се бе заемала с тест на уменията.

Бе отведена във вътрешността на дома му и вратата бе затворена подире й. В средата на помещението имаше маса, пред която бе изникнал стол. Върху масата бе поставена купа, пълна със сив пясък. Други две празни купи бяха поставени край нея. Криш посипа щипка пясък върху дланта си, за да покаже, че в действителност съдържанието на купата се състои от черни и бели зрънца, чието смесване бе предизвикало сивия цвят. Сетне извади превръзка, с която върза очите й. Девойката трябваше да раздели белите от черните зрънца, без да използва ръце или взор. С това джуджето се оттегли в друга стая.

Миранда протегна изморения си ум. Различията в енергиите на отделните типове земя бяха трудни за долавяне и в най-ясно съзнание. Въпреки умората, скоро черните песъчинки бяха достатъчно различими. Добре бе овладяла заклинанието да манипулира земя, но тъй като значителна част от концентрацията й бе отделена върху различаването на двата типа, зрънцата тежаха като олово, когато станеше нужда да ги мести. Преместването на повече от няколко наведнъж изглеждаше невъзможно, но въпреки това момичето не се отказа. Когато и последната бяла песъчинка се бе озовала в полагащата й се купа, Миранда се чувстваше, сякаш е преместила планина.

Криш свали превръзката от очите й и я потупа по гърба, кискайки се. Светлината на факла посрещна очите й. Девойката се усмихна слабо, виждайки причината за смеха му. Макар да бе успяла да раздели пясъка, далеч не бе била толкова осторожна с това къде се приземяват зрънцата. Песъчинките бяха пръснати навсякъде другаде, освен в полагащите се купи. Единственото чисто място бе купата, в която пясъкът бе насипан първоначално. За щастие Криш беше доволен. Подаде й ябълка и й помогна да се изправи.

Бе късно. Никой от почитателите и доброжелателите не бе буден — с изключение на Дийкън, който бе останал, въпреки че трябваше да чака пред колибата. Помогна на Миранда да се прибере до дома си и я сложи да си легне.

— Освежаваща промяна. Приключи тест и не се наложи да бъдеш отнесена вкъщи — рече той.

— Личен рекорд! — каза девойката, настанявайки се в леглото. Мин мигновено скочи отгоре й.

— Наспи се добре. Когато се възстановиш, ще започнеш уроците си по последната елементална магия.

Миранда вероятно не бе останала будна достатъчно дълго, за да чуе края на изречението.

Събуди се след дълбок сън без видения и се затътрузи замаяно. Мин я отведе до Дийкън, който на свой ред я отведе до помещението за хранене. Докато ядяха и Миранда отърсваше и последните тръпки на съня, двамата се впуснаха с разговор.

— Колко дни минаха този път? — запита Миранда.

— Само една нощ. Още един персонален рекорд. Ето, опитай! — рече той, поставяйки една от ябълките й пред нея.

— А, да. Плодовете на усилието ми. Все още не съм изяла онази, която Криш ми даде снощи — каза девойката, отхапвайки. Вкусът бе познат, но някак различен. Имаше някаква жилка, която правеше ябълката различна от всяка друга, опитвана досега. Лицето на Миранда издаде мислите й.

— Любопитна ли си? Вкусът й е различен, защото ти си я отгледала. Когато някой ускори развитието на дадено насаждение, резултатът е уникален плод, който се отличава от всички отгледани досега. Оставяш белега си. Има и друго. Всяко дърво, поникнало от такава семка, ще има същия вкус. Създала си нов сорт.

— Харесва ми — рече тя, мляскайки щастливо.

— Отпочина ли си? Калипсо бе уведомена за приключването ти и те очаква нетърпеливо.

— Достатъчно добре се чувствам, за да се позанимая. Калипсо… още не съм я срещала.

— Не, не мисля. Но скоро ще поправим това — увери я Дийкън. След като се нахрани, Миранда си взе жезъла и бе отведена право при следващия си наставник. Поне така й бе казано. Целта им се оказа малко езерце близо до откъм морския край на селото. Мин подуши водата и моментално се отдръпна. Изглеждаше ужасена и непреклонно не искаше да допусне Миранда да се приближи. Очевидно обстоятелствата на пристигането им още не бяха забравени от бедното създание.

— Калипсо! — провикна се Дийкън.

Изчакаха няколко мига, сетне той отново се провикна.

— Огнената магия научих от дракон. Риба ли ще ме научи на водната? — попита Миранда.

— Наполовина си права — отговори младежът, вдигайки малко камъче, което хвърли по повърхността.