Джоузеф Лало - Белязана

Миранда се приземи сред парчетиите и се изправи на крака. По-голямата част от дървото бе паднала върху Азриел и пиедестала. Изпод купчината пулсираше могъща аура. Ако някога нечия ярост можеше да бъде почувствана, то този случай бе именно такъв. Миранда побягна, ужасена какво може да последва. След няколко мига Азриел избухна изпод камарата. Небето придоби кървавочервен цвят, сиянието му обгърнало всичко.

— Никой… никой… не е посмял да ме напада! Малка вещица. Това вече не е игра! — прогърмя гласът й, докато тя се носеше високо над дърветата.

Махна с ръка и те се пръснаха с такава сила, че някои бяха изтръгнати от корените. Мощната енергия повали Миранда на земята. Земята под нея започна да се тресе. Огромна зев цепна твърдта — пролуката бе достатъчно голяма, та да поглъща цели дървета. Миранда се вкопчи за ръба, но внезапно бе издигната във въздуха. Съпротивляваше се на сграбчилата я сила, но хватката й не можеше да бъде разкъсана. Земята под нея засия почти с жежкава вялост.

— Какво си намислила? — викна Миранда.

В отговор, кипящата твърд се завихри около нея. Горещината стана непоносима, когато девойката се намери насред течния камък. Когато той застина, отговорът стана очевиден. Азриел имаше доволно изражение. Миранда бе отпусната върху все още горещия под на стъкления си затвор.

— А сега да отбележа успеха си! — рече екзаминаторката. Потапяйки върха на перото в мастилницата, магьосницата го допря до страницата. Или поне се опита. Писалката потъна в книгата. Азриел стисна юмрук и прогони илюзията.

— Къде е! — викна тя.

Миранда отвърна със студен, мълчалив взор. Азриел се обърна и протегна длан към замъка в далечината. Цялото съдържание на шкафа, както и пясъчния часовник, прелетяха до нея. Замах на същата ръка накара книгите да се отворят едновременно. Страниците зашумоляха, всяка оказала се изписана изцяло. Магьосницата се обърна яростно към Миранда. Момичето извади предмета с червена подвързия изпод туниката си и се ухили. Силата на Азриел обгърна книгата, почти отскубвайки я от ръцете й, удряйки книгата в прозрачната стена на килията.

Девойката сграбчи книгата на свой ред и впрегна цялото си съзнание да я запази, а тук силата бе значителна.

— Пусни я, момиче! Вътре няма много въздух, а с всеки изминал миг става все по-малко. Няма да ти стигне до края на теста.

— Не можеш да спечелиш. Ако строшиш затвора, за да вземеш книгата, ще бъда свободна и няма да може да ме запишеш. А ако не, ще изчакам изтичането на времето. Ако медитирам, почти няма да е нужно да дишам! — правдиво я подразни Миранда.

Азриел стисна зъби. Светът около тях се тресеше от гнева й. Девойката стисна книгата и се обърна. Мистичното дърпане върху предмета отслабна достатъчно, за да изникне малък отвор в стената на капсулата. Момичето се обърна към полъха свеж въздух, държейки книгата пред себе си. Азриел я отскубна от ръцете й и я отвори. Миранда я сграбчи и се опита да я издърпа обратно, но екзаминаторката вече я държеше в ръце. Колкото и да напрягаше ума си, девойката не успя да си върне отнетото и макар книгата постоянно да заплашваше да отлети от ръцете на Азриел, последната успя да вземе писалката и с несигурна ръка да впише името на Миранда.

С това небето възвърна обичайния си лазурен цвят, земята се изравни, а капсулата около Миранда изчезна. Девойката бавно се отпусна на земята. Уютната колиба, в която бе започнало изпитанието, отново се оформяше около тях. Миг по-късно, все още замаяни от внезапната промяна, приятелите на Миранда се появиха отново. Мин дотърча, доволна отново да види момичето, но спря внезапно да я огледа.

Миранда бе окъсана и изтощена. Беше плувнала в пот. Парчета от одеждите й бяха овъглени. Мин погледна към Дийкън, сетне към Азриел, дирейки да открие виновник. Решението изглежда не отне много време, тъй като младежът получи бърза серия удари с опашка като наказание.

— Ох! Бях до теб през цялото време! Няма как да съм виновен! — рече той, посягайки да помогне на Миранда.

— Тя трябва да се гордее със себе си. Представи се забележително. Сама откри няколко магии по време на изпитанието. Това несъмнено показва потенциал — отбеляза Азриел, отново влязла в ролята на спокоен матриарх. Подреждаше белите и червените книги, изражението й бе леко объркано. Затрудняваше се да ги постави по съответните рафтове.

— Със сигурност надмина първия ми провал. Трябваха ми цели три опита, за да успея — окуражи я Дийкън. — Потръпвам при мисълта какво щеше да ми се случи, ако бях показал и половината от съпротивлението, демонстрирано от теб. Към края малко се разтревожих.