Джоузеф Лало - Битката при Верил

Купчини хартия биваха изваждани. Айви им хвърли незаинтересован поглед, след което ги постави настрана. Понякога вятърът ги подхващаше, но листовете покорно спираха и се връщаха в торбата, подканени с небрежен магически жест. Когато стана ясно, че писанията не представляват интерес за нея, Дийкън заизважда артефактите, задигнати от кабинета на Димънт. Очите на Айви просияха при вида на разноцветните кристали, които той измъкна. Камъните леко засияха.

— Какво е това? — попита Айви.

Опита се да вземе един, но се сви.

— Ох! Горещи са — рече тя.

— Махни тези проклети неща, глупако! — сгълча го Етер от огъня.

— Тихо, това са само красиви джунджурийки — отговори Айви. — С изключение на този. Счупен ли е?

Посочи към доста голям кристал с неравна форма.

— Така изглежда. Странно. Помня, че беше съвършено чист. Сега в средата се е събрала черна мъгла — отбеляза Дийкън, вдигайки въпросния кристал.

Огледа го внимателно, обръщайки го на светлината на пламъците. Мъгливата чернота в сърцевината не бе някакъв недостатък на кристала, а бавно разливащо очертанията си петно, напомнящо капка мастило в чаша вода.

— Любопитно — рече той, подавайки го на Айви.

Тя не протегна ръка. Наместо това просто се взираше в него с празен поглед, когато Дийкън доближи кристала. Върху лицето й нямаше и следа от емоция, интерес и дори живот . Магьосникът леко придвижи ръка, която бе последвана от празния поглед.

— Айви? — разтревожено запита той.

— Какво има? — поинтересува се Миранда, извъртайки глава.

— Тя… Тя просто застина — рече Дийкън, поставяйки кристала на земята.

Очите на Айви внезапно оживяха отново, а върху лика й изникна объркано изражение.

— Какво… Не го ли беше взел току-що? — попита тя.

— Айви, какво стана? — запита девойката.

— Какво искаш да кажеш? Той посегна да вземе кристала, а в следващия миг вече не го държеше. Питай него какво е станало!

Лейн се бе доближил.

— Вземи отново кристала — нареди той.

— Убеден ли си? — каза Дийкън.

— Небеса, аз ще го вдигна — рече Айви, привеждайки се напред.

Дийкън бързо го грабна. Празнотата отново я обзе.

— Айви? — отново запита той.

Айви не отговори.

— Дай й някаква заповед — каза Лейн.

— Заповед? Много добре… Айви, стани — рече Дийкън.

Тя бавно се подчини.

— Как се казваш, Айви? — продължи младежът.

— Нямам име — безжизнено отговори тя.

— Какво е това? — обърна се сивият магьосник към Лейн.

— Димънт имаше такъв кристал. Когато го използваше, Айви вършеше всичко, което й заповядаше. Дори виждаше каквото й кажеше да вижда — отговори асасинът.

— Трябва да се позанимавам с това — каза Дийкън, оставяйки кристала на земята.

Мигновено Айви отново бе сред тях.

— Какво? Пак ли се случи? И защо стоя права? Какво става? — запита тя, обхваната от смесица гняв и страх.

— О! Ами… Магия, която не бях изпробвал преди. Съжалявам, ако съм те стреснал — обясни Дийкън, отново разчитайки на уклончива честност, за да избегне лъжа.

— Следващия път да попиташ — смъмри го тя.

— Много съжалявам — отвърна младежът, вдигайки кристала с крайчеца на наметалото си, за да не го докосне.

Останалите кристали също бяха изсипани в торбата. Последният се удари в нещо, издавайки странен звук, привлякъл вниманието на Айви.

— Какво беше това? — развълнувано попита тя.

— Не зная — отвърна Дийкън, бъркайки в торбата.

Изваденото предизвика изражение на екстаз върху лицето й и появата на объркана физиономия върху неговото.

— Цигулката ми! — изписка тя, грабвайки я от ръката му.

Радостно подръпна струните.

— А носиш ли и лъка? — изчурулика Айви.

Второ бъркане в торбата разкри, че това действително бе така. Лъкът също бе отскубнат от ръката му, сетне Айви изсвири дълга, чиста нота.

— Не мислех, че някога ще намеря друга, а тази е същата, която забравих, след като Тригора и д’кароните ме заловиха. Къде я намери? — попита тя, обгърната от жълтата аура на щастие.

— Не съм — отговори Дийкън, объркването му примесено с щипка притеснение.

— Не говори глупости. Как иначе ще е у теб? Няма значение. Миранда! Теб те нямаше последния път, когато свирих! Толкова бях тъжна, че и ти не беше там — говореше развълнуваното създание. — Лейн! Моля те кажи, че мога да посвиря за нея, само малко, за да ме чуе как свиря!

Лейн се вгледа в нетърпеливите очи, сияещи насреща му. Намираха се на ръба на долина насред планинска верига, далеч от вражески уши. По-скрити от това надали можеха да бъдат. Пък и с неотдавнашната си поява тук д’кароните съвсем ясно бяха показали, че не съществува място в света, което да е недостижимо за тях. Асасинът кимна. Още не бе преполовил движението, когато Айви вече допираше лъка до струните.