Джоузеф Лало - Битката при Верил

— Сядай — обърна се Кая към Кройдън, сочейки мястото до своето, което бе изоставено от предишния седящ, за да се отдалечи от Мин. — Подобно нещо може да се очаква.

Сетне тя се обърна към нетърпеливата тълпа.

— Позволете ми да започна с първата си прокламация. От този момент опрощавам на членовете на небезизвестната и подривна организация, известна като Подронието, всички престъпления и измени, извършени от името на групата.

Отново гвардията ликуваше гръмко, а благородниците и неколцина от присъстващите военни изразиха негодувание.

— След като казах това, позволете ми да обявя, че преди вие, добри ми хора, да сметнете за подобаващо да положите короната на главата ми, аз бях водачката на Подронието — с широка усмивка оповести тя.

Сега дори ликуването на почетната стража не можеше да бъде чуто над недоволните викове.

— И все пак сега съм ваша кралица — продължи Кая. — Някой ще отрече ли, че аз и моите приятели освободихме столицата от сполетялата я беда? Някой от присъстващите би ли сторил същото? Войната положи белега си върху нас по много начини. Накара градовете ни да опустеят. Изсмука изобилието на земята и духа на хората. Но най-лошото е, че направи умовете ни сковани и упорити. Войната продължи толкова дълго поради една-единствена причина — друго не ни бе известно. Време е това да се промени.

Погледнете към подиума. От едната страна, свити и треперещи, стоят старите пазители. Синята кръв на тази земя. Аристократи, привилегировани и заможни. Това са хората, от които вземахте заповеди, които смятахте за свои най-въздигнати представители. Сега погледнете към другата страна. Магьосници и мъдреци, да, но също изроди, чудовища и бунтовници. Те, заедно с всеки фермер, миньор, магазинер и обикновен човек, са червената кръв на тази земя. Те са добри мъже и жени, но също и негодници, съчувственици и всичко, което сте били учени да мразите.

С радост се смятам за една от тях. Защото въпреки казаното от мен, от коя страна стоят героите? Червената кръв е кръвта, която бива проливана. Тези хора, тези създания, тези велики, храбри герои, рискуваха всичко, защото прозряха какво трябва да бъде сторено — и се зарекоха да го направят. Бяха дадени саможертви. Бяха изгубени животи.

Кая се обърна към другите. Едно място бе оставено незаето, мълчалив поклон към героя, който не бе успял да сподели победата. Владетелката се извърна обратно.

— Някои истории никога няма да бъдат разказани — продължи тя. — Но заради тези мразени отрепки на обществото, клещите на войната бяха строшени. За пръв път извръщаме лице от сражението, в което се бяхме впуснали така храбро, за да се изправим срещу ужасяващия мир. Нещата няма да бъдат лесни. Пътят не е сигурен. Но заради жертвите направени от вашите братя, синове, сестри и дъщери, не мисля, че имаме друг избор, освен да опитаме. Дължим им го. Трябва да работим заедно — като един — за да бъдат изцелени раните, оставени от острието на бранта. Червена кръв и синя кръв. Чудовища и човеци. Съглашение и Тресор. За родителите ни! За децата ни! За нас самите! С мен ли сте?!

Тълпата зарева в един глас, скачайки на крака. Ревът не утихна дълго след сервирането на храната. Тя все още усещаше думите й да прогарят вените им, гостите се споглеждаха едни други, сетне хвърляха око към делегатите от Тресор. С напредване на пиршеството се зародиха дискусии и дебати, разменяха се комплименти на развален северен и тресорски. Вино бе наливано, ръце биваха стискани. Над скромните деликатеси, които можеше да предостави опустошената северна земя, старите дрязги биваха забравени, поне за момента.

Пътят към дълготраен мир щеше да е дълъг — но тази нощ бяха направени първите стъпки.

Кая не беше от хората, които допускат бързия край на дадено празненство — още по-малко на такова, дадено в нейна чест. Слънцето вече багреше хоризонта, когато и последните празнуващи се отправяха към стаите си. Като се изключат вездесъщите прислужници, бяха останали само Избраните, кралицата, Кройдън и посланикът. Последният бе впечатлен от ораторските умения на Кая. Кройдън също се оказа умел дипломат.

— Отново ви благодаря, Ваше превъзходителство. С нетърпение очаквам да ви срещна отново при преговарянето на мира. Много бих искала да подпишем официален договор. Примирията са прекалено крехки за вкуса ми — каза кралицата, докато той се отдалечаваше, съпроводен от прислужник.

— Дотогава, Ваше Величество — отвърна той.