Джоузеф Лало - Битката при Верил

С времето и двете страни се споразумяха, правейки известни отстъпки. Крал Ердрик III бе свален от трона. Орис, която той стоически понесе. Тресорските владетели бяха категорични, че родът му никога не трябва да властва повече, както и че наследникът му не бива да бъде посочван от армията. За онези, които с очите си бяха видели освобождението на Северната столица — събитие, което за идните поколения щеше да бъде известно под наименованието Битката при Верил, списъкът на подходящите кандидати бе кратък. Короната бе предложена на двама. Един от тях прие.

Настъпи денят на коронацията. Същинското коронясване представляваше семпла, тържествена церемония, наблюдавана от оскъдна група кралски сановници и духовници. Сега предстоеше голямото празненство, честването на коронацията и традиционното представяне на владетеля. Във все още възстановяваната Северна столица бяха събрани представители на най-старите и заможни съглашенски семейства, а за пръв път за повече от век — и малка делегация от Тресор. Всички бяха насядали по масите на огромната зала за пиршества на замъка Верил. Елитът на кралството бе разположен най-близо до широкия подиум в края на помещението. Най-главните бяха настанени на централната маса. Всички бяха внимателно представени — появата на почетните гости бе очаквана с нетърпение.

За представянето бяха потърсили най-висшестоящия офицер. Толкова голяма част от силата на Съглашенската армия бе съсредоточена директно в ръцете на генералите, че поражението им бе опустошило цялата субординация. Само шепа индивиди бяха получили известна власт, повечето от които близници или изоставили поста си от страх да не бъдат обвинени редом с генералите. Накрая млад елф на име Кройдън Луминблейд се бе съгласил. Дребен полеви командир, но бързо издигал се в йерархията, понастоящем единственият оставащ член на армията, склонен да заема позиция, по-висока от лейтенант. Носеха се слухове, че майка му е била една от петимата генерали, но липсата на подробни военни досиета и мълчанието му относно темата оставяха това недоказано.

Сега бе застанал пред подиума, държейки пергамент в ръка. На него бе изписан подробен списък титли и инструкции.

— Моля за тишина — рече той. — Ще обявя тазвечерните почетни гости.

Разговорите затихнаха до развълнуван шепот.

— Представям героинята от Битката при Верил, закрилницата на кралството, великия елементал Етер.

Разнесоха се учтиви аплодисменти. Етер бе позната единствено като име на една от участвалите в битката, но не бе виждана оттогава. Ако не беше закрилнишката й титла — чест, по-голяма от рицарско звание и непосредствено под кралската чест, надали би получила някаква реакция. Метаморфът се отправи към подиума и хладно огледа присъстващите. След като ги прецени, промени роклята си, превръщайки я в шедьовър, засенчил предоставеното от най-добрите благородници. Това породи вълна впечатлен шепот и нови, по-искрени аплодисменти. Настани се край ръба на подиума.

— Представям героинята от Битката при Верил, закрилница на кралството, кралски поет, композитор и художник, Айви — обяви Кройдън.

Тълпата утихна почти до пълна тишина, прекъсвана единствено от рядкото нервно ръкопляскане. Бяха положени огромни усилия, за да се впише. Роклята й бе изработена специално, лишена от конкуренция в цялата зала, може би, с изключение на одеждата на Етер. Крачеше с грация и достойнство. Но недоверието към вида й бе дълбоко вкоренено. На героичните й усилия в най-добрия случай се гледаше като на доказателство за въздигнатостта на останалите, успели да извлекат подобно постижение дори от малтроп. Но въпреки всичко това, Айви се движеше към подиума с широка усмивка. Ако имаше нещо, което научи в изминалите месеци, то бе, че обществото би могло още да я мрази, но индивидите биваха спечелвани лесно. Беше само въпрос на време и търпение да бъде приета не по-различно от останалите. Само трябваше да положи усилия. Докато сядаше, усмивката й бе леко пакостлива.

— Нямаше как да не забележа, че твоята титла е по-дълга от моята — каза Етер, докато Айви се настаняваше край нея.

— Това е, защото съм по-талантлива от теб — отвърна Айви.

— Със сигурност не си п…

— Шшт. Сега ще стане забавно — отвърна придворната поетеса, гледайки как Кройдън преглъща мъчително.

— Представям — рече той — героинята от Битката при Верил, закрилницата на кралството, Мин.

Разпозналите името ахнаха. Миг по-късно се разнесоха сподавените викове на онези, които не бяха.