Джоузеф Лало - Битката при Верил

— Не питай мен, аз току-що се събудих. Къде са всички? Вътре? — попита тя, сочейки строшения вход.

Мин кимна.

— Добре. Предполагам ти трябва да останеш тук. Аз ще се опитам да ги намеря — рече Айви, прекосявайки прага.

Крепостта се разтърси от експлозия, долетяла някъде отвътре.

— Не мисля, че ще е трудно — викна малтропът, докато се втурваше по коридора.

Мин я проследи с поглед, докато фигурката й се изгуби, след което неспокойно се раздвижи из двора. Бутна с лапа димящата грамада доспехи, после седна на земята, изпухтявайки раздразнено.

Въздухът в тронната зала бе пропит с магия. Кралят седеше на пиедестала си, наблюдавайки сражението с далечния, безпомощен интерес на човек, гледащ как ледената вода прелива край бордовете на потъващия му кораб.

Миранда държеше д’каронския жезъл в едната си ръка и този от Дезмър в другата. Могъщи заклинания профучаваха из помещението. Бързо стана ясно, че девойката не е равностоен противник на Багу, но с помощта на Дезмъровата роба и умелото действие с д’каронската тояжка, младата магьосница можеше да удържи почти всичко, с което генералът искаше да я атакува. Уви, същото се отнасяше и за него. Огън, достатъчно жежък да стопи скала, изчезваше в мига, в който го доближи. Черната магия нямаше никакъв ефект. Единственият прогрес биваше отбелязван от Етер.

Формолеещата бе приела третата си форма, първоначално изоставила тигъра в полза на вълк, а вълка в полза на мечка. Мирандините неспирни атаки бяха предоставили няколко възможности, от които Етер се бе възползвала със зъби и нокти. Гъста черна кръв се стичаше от резките по гърба на Багу, но раните бързо се затваряха. Освен това животинските форми, макар незасегнати от заклинанията, засягащи елементалните й същини, бяха беззащитни срещу нечистите магии, с които генералът я атакуваше директно. Ивица съскаща от обгаряне козина служеше за напомняне.

Едно движение бе достатъчно, за да промени насоката на битката в ущърб на Избраните. Юмрукът на Багу се сви около д’каронския жезъл и го изтръгна от ръката на Миранда. Тояжката още не беше напуснала захвата й, когато девойката бе атакувана от дузина заклинания едновременно. Черна енергия разкъса тялото й със сила, достатъчна да пръсне магията, която приготвяше. С мощен ритник генералът повали момичето на земята и изсъска низ мистични думи, почти овъглил извисяващото се туловище на Етер. Тя прие каменната си форма и се съсредоточи, дирейки въплъщение, което да помогне.

— Глупави създания — изхрачи Багу. — Битката е изгубена! Вече няма какво да направите! Не успяхте да изпълните призванието си!

Тъмният магьосник подчертаваше всяко изречение с ново и още по-жестоко заклинание. Миранда едва ги удържаше. Накрая ръката на генерала се пресегна към дръжката на меча, до този момент останал неизваден. Не бе имал възможност да го използва, но сега набра инерция. Изтегли обсидиановото острие. Гаснещото защитно заклинание на девойката потрепери. Без да каже нищо, Багу издигна оръжието.

Стрелнала се белота профуча из залата и се сблъска с меча.

Айви стоеше нестабилно, кръстосала остриета срещу оръжието на генерала.

— Няма да убиеш приятелката ми — съсна тя, а в очите й проблесна червено.

— Крайно време е този провален експеримент да бъде елиминиран — отвърна Багу. Студени като сянка спирали започнаха да се увиват около краката на Айви, докато той усилваше натиска зад меча.

Мистичната сила на генерала изглеждаше неизчерпаема. Айви стисна зъби в агония, предизвикана от раздиращото душата й заклинание. Багу изглеждаше решен да я надвие, да й демонстрира, че е по-силен. Малтропът бавно започна да поддава. Острието се приближи по-близо до лицето й. Тогава, съвсем неочаквано, натискът изчезна. Върху нагръдника на Багу бе зейнала дупка, сякаш появила се от нищото. Настъпи мълчание. Не последва никакво болезнено изохкване, нито изръмжаване от усилие. Около раната започнаха да се оформят очертанията на лъскаво сребърно острие, изцапано с черна кръв. Генералът се олюля настрани. Зад него, без да е скриван повече от магията на меча, стоеше Лейн.

Последва същински хаос. Изгаряща, черна като смърт енергия започна да блика от раната. Силата рукна като вода от нацепен бент. В центъра на бурята стояха Лейн, хванал здраво оръжието си, и Багу. Генералът се мяташе, стискайки отчаяно острието и ревейки думи, които изкривяваха реалността. Протегна ръка и три ивици чернота се събраха, завихряйки се в кръг. От дупката във въздуха засия пронизваща синя светлина — същият оттенък, багрещ небесата на север. Изтръгна се от острието и с несигурна стъпка премина през портала. Той се затвори, а неизчерпаната енергия се стрелна към героите, разронвайки камъка и изкривявайки декоративните щитове по стената.