Джоузеф Лало - Битката при Верил

— Лейн все още е Избран. Всяко действие против него е нож в собствения ти гръб! — злорадо оповести Епидим.

Ослепителната бяла аура около Айви бе изгубила част от интензитета си, но все още сияеше. Когато Белегът престана да раздава възмездие, тя се изправи на крака и отново задърпа алебардата. Епидим леко се олюля, преди отново да е в състояние да се съпротивлява успешно.

Генералът отвори уста, за да изрече поредната подигравка, но нещо го прекъсна. Нещо се уви около кръста му със смазваща сила. Сведе поглед и видя подобие на пипало от мускули и люспи, стиснало го здраво. Поглед през рамо му показа, че е отделял прекалено малка част от вниманието си на металните решетки. Мин бе успяла да извие и опустоши достатъчно от тях, за да промуши опашката си, която сега бе стегната около Епидим с цялата сила, която драконът съумяваше да вложи. Не разбираше какво става, но не беше и необходимо. От значение бе единствено да отведе приятеля си далеч от това място. Възнамеряваше да го стори.

Драконът дърпаше в едната посока, а Айви в другата. Тялото на Лейн се издигна от земята, костите му проскърцваха, сухожилията се напрягаха. Епидим раздвои ума си между подсилването на отслабващите мускули, за да удържат алебардата и създаването на заклинание, което щеше да срази досадния дракон. Ставите му пропукваха и се извиваха, пронизвайки Мин и Айви с изгаряща болка, тъй като действията им причиняваха вреда на Съизбран. Това му предостави достатъчно време да запрати заклинанието — кълбо пращяща черна енергия — към дракона.

С нездрав интерес наблюдаваше как се носи във въздуха. Сияеща стена се издигна на пътя на магията, пръсвайки я. В същото време Епидим усети как пръстите му биват разтваряни от невидима сила. Извърна глава и изплю низ иноземни срички, никога неизричани в този свят, но ругатливата им същина пак останала разбираема.

Миранда стоеше, свободна, вдигнала жезъл.

Тъй като съзнанието на Епидим разполагаше с достатъчно други отегчения, Миранда бе успяла да се измъкне от стисналото я желязо. Сега насочи цялото си съзнание върху задачата да отслаби хватката на генерала. В продължение на няколко дълги мига единствените звуци бяха пукането на кости и сподавената агония на Мин, Айви и Миранда, понасящи наказанието на Белезите си. Накрая пръстите на Лейн се отвориха. Айви политна назад, а оръжието изхвърча от лапите й. Докато неподвижното тяло на Лейн се изхлузваше от хватката на Мин, алебардата задрънча по земята, спирайки със стържене. Миг по-късно кристалът й проблесна и оръжието се стрелна към тях. Героите се подготвиха. Разнесе се разтърсващ трясък, когато алебардата се сблъска с нещо.

Извиваше се, мъчейки се да се отскубне. Около дръжката й се бяха вкопчили ронещите се пръсти на Етер. Мощни ивици тъмна магия струяха от оръжието, заливайки каменната й форма и изблъсквайки останалите. Метаморфът мъчително се изправи на крака и направи няколко несигурни крачки, преди дебела струя енергия да разтроши един от нозете й. Избраната падна на земята. Гаснещото сияние в очите й проследи пода. Сграбчи алебардата с другата си ръка и с едно последно оттласкване полетя в канала, разсякъл пода.

Падането й бе съпроводено с пукот и стържене, но Етер удържа захвата си. Миг по-късно камъкът и оръжието се потопиха дълбоко в лавата. Алебардата потръпна, металът й засия ярко. Въздухът около нея се раздвижи за последен път, преди да бъде погълната от течния камък. Все още сияещата форма на Айви се доближи до ръба на пропастта и погледна към дълбините. Уверена, че задачата е изпълнена, трансформацията изчезна. Айви се строполи на земята, все още леко отворила очи.

— К-какво? — паникьоса се тя, борейки се с окови, които не бяха там.

Миранда дотича до нея и я издърпа на безопасно разстояние. Айви бавно осъзна, че нещо се е случило.

— Аз… Аз ли направих нещо? — попита тя, изправяйки се с треперещи крака.

— Направи много — каза магьосницата, крепейки я. — Ела, трябва да помогнем на Лейн и да го изведем.

Споменаването на това име отърси паяжините от съзнанието на Айви. Тя се втурна към него, но внезапно спря.

— Какво става? — викна женският малтроп.

Разнесе се отвратително пропукване на самонаместващи се стави. Лейн се изправи на крака по неестествен начин, сякаш увиснал на невидими конци, изтеглящи го без да вземат под внимание неща като гравитация или равновесие. Металните пипала край вратата отново започнаха да се гърчат, принудили Мин да се оттегли по-навътре в прохода. Главата на асасина се повдигна и очите му се отвориха. Отвратителна, невъзможна усмивка изникна на лика му.