Джоузеф Лало - Битката при Верил

Ударите му вече дори не срещаха опит за съпротива. Докато повдигаше алебардата си, за да нанесе съкрушаващия удар, ослепителна бяла светлина заля пещерата. Внезапният изблик се оказа достатъчен за Етер да се отдръпне, строполявайки се немощно. Епидим се извърна към източника на сиянието, заслонявайки очи.

Насред стърженето на напрегната стомана и проскърцването на камъка, стоеше Айви, потънала в бяла аура. Очите й, пронизващо бели, се спряха върху Епидим. Нямаше гняв, нямаше страх, само желязна непоколебимост струеше от изражението й. Едва веднъж преди бе постигала подобна трансформация. Движена единствено от дълг, бе я претърпяла при бягството си от форта, който едва не отне живота на Миранда. Със силата, предоставена й от новата форма, тя освободи краката си и ги опря на стената, напрягайки се срещу отслабващите метални нишки, все още увити около горните й крайници. Дрехите й шумоляха от мистичния вятър, който струеше от нея във всички посоки. Стоманените пипала започнаха да поддават.

Епидим насочи вниманието си към новата заплаха, съсредоточавайки волята си към държащите я окови, докато се втурваше в атака. Железният захват се пристегна, принудил Айви да присвие крака. Връхлитащият алебардоносец се намираше само на няколко крачки от нея, когато камъкът, в който бяха захванати гъвкавите решетки, най-сетне поддаде. Айви отскочи и се хвърли срещу нападателя. Двамата изчезнаха в плетеница от размахващи се ръце и ослепително сияние. Възползвайки се от инстинкти и обучения, заложени в Лейновия ум, Епидим мълниеносно променяше позицията си с всяко претърколване. Опирайки крайници в корема на Айви, я отблъсна от себе си и скочи на крака — всичко това в едно-единствено плавно движение. Пред очите му тя се изви насред полета си, понасяйки се в атака още с приземяването си.

Тъмният магьосник едва разполагаше с време да се възхити на поезията от движение, която бе съзрял, преди отново да му се наложи да използва оръжието си. Последвалото представляваше фантастична гледка. Две съзнания, всяко с изключителна острота на осезанията и бързина на рефлексите, се впуснаха в невероятно противоборство.

Епидим не знаеше какво да мисли. Айви атакуваше, но не го правеше. С движения, едновременно грациозни и непохватни, тя се поклащаше, извиваше, стрелваше и отскачаше. Ту се отправяше към отдръпващата се алебарда, ту се отдръпваше. Изглежда не целеше да удари Епидим. Едва когато тя успя да осъществи целта си, генералът разбра каква е.

Пръстите на Айви се сключиха около дръжката на алебардата, вкопчвайки се в оръжието точно под Епидимовия захват. Стабилизирайки позицията си, женският малтроп се опита да го отскубне, но усилията й бяха напразни. Епидим скриви лика на Лейн в неуместна, злобна усмивка. Кристалът в острието проблесна и алебардата започна да тъмнее. И преди беше черна, но сега сякаш поглъщаше светлината около себе си, докато не се превърна в копие на абаносова среднощ. Повърхността й бе студена, прогаряше и щипеше ръцете на Айви, но тя не отпускаше хватка. Взря се в очите му, а през тях, в душата му. Оттам надзърташе Епидим, чиято лудост се четеше в Лейновите очи.

— Махни лошото оръжие и то ще освободи приятеля ти, а? Умна реализация. Не смятах, че някоя от трансформациите ти е способна на подобно просветление. Интригуващо. Синьото е страх, червеното е гняв, а бялото какво е? Омраза? Обич? Изобщо представлява ли емоция? Или някак си се научила да контролираш причиненото ти от нас? Има само един начин да разбера — разсъждаваше на глас той, докато двамата мереха сили.

Кристалът проблесна отново. Изгарящото усещане в ръцете на Айви моментално бе съпроводено от натиск в ума й, нежелано присъствие, опитващо се да си проправи път. В естественото си състояние, интелектът на Айви би бил лесен за навлизане, но в положението, в което се намираше сега, нямаше нищо естествено. Бе обгърнат от единствена, чиста, всеобхватна цел. Твърда като диамант воля лееше енергия от нея. Епидим се противопостави на течението, насочвайки все по-голяма част от волята си към задачата.

— Сега си в състояние да ме отблъскваш… но не можеш да задържиш това състояние дълго, нали? — погаври се Епидим.

Внезапно Айви се стрелна напред. Тялото на Лейн и ума на Епидим се бяха съсредоточили да не й позволят да издърпа оръжието. А сега тя буташе. Преди да е успял да компенсира, генералът вече тичаше назад, за да запази равновесие. Оттегли се от ума й и отново потърси инстинктите на тялото, в което се намираше. Точно когато откри идеалното действие за отговор, времето изтече. Двамата се удариха в стената. Лейн се блъсна в тясната скална секция край входа. Миг по-късно Айви се сблъска с него. Ударът му изкара въздуха, но пак не пусна оръжието. Внезапно тя се олюля, а през дрехите й се откроиха чертите на обгарящия я Белег.