Райчел Мид - Рубинения кръг

— Някой друг иска ли да се пробва? — изхриптях аз. — Все още сте повече от нас.

Бройката им не значеше нищо в сравнение с един Еди и те го знаеха. Не можех да ги видя как побягват, но си го представих и усещането бе великолепно. Настъпи тишина и някой друг ми помогна да се изправя. Взрях се и различих друго познато лице — Нийл Реймънд ме подхвана под ръка.

— Можеш ли да вървиш? — попита той с лек британски акцент.

Аз потръпнах, когато стъпих на крака си, но кимнах.

— Да. Най-добре да се доберем до къщи и там ще проверя дали има нещо счупено. Между другото, благодаря — додадох, когато Еди ме подпря от другата страна и ние бавно закрачихме. — Хубаво е, че морой, изпаднал в беда, може да разчита на такива галантни рицари, които го следват по петите.

Еди поклати глава.

— Всъщност беше пълно съвпадение. Ние просто бяхме на път към вас, за да ви съобщим една новина.

По гърба ми плъпнаха ледени тръпки и аз застинах на място.

— Каква новина? — попитах тревожно.

Лека усмивка пробягна по лицето на Еди.

— Успокой се, новината е добра. Поне така смятам. Просто е неочаквана. Двамата със Сидни имате посетител на главния портал. От човешката раса.

Ако болката не беше толкова силна, челюстта ми щеше да увисне. Това наистина беше неочаквана новина. Като се омъжи за мен и потърси убежище при мороите, Сидни прекъсна повечето от контактите си с хората. Появата на един от тях тук беше странна и той не би могъл да е алхимик. Всеки алхимик, пожелал да я види, щеше да бъде отпратен.

— Кой е той? — попитах.

Този път усмивката озари цялото лице на Еди.

— Джаки Теруилиджър.

— Ох, Ейдриън.

Не можех да кажа нищо повече, докато помагах на Ейдриън да изтрие с влажна кърпа кръвта и прахта от лицето си и отмятах непокорните кичури кестенява коса. Той ме дари с безгрижната си усмивка. Въпреки окаяното си състояние някак си съумяваше да изглежда елегантен и неотразим.

— Хей, Сейдж, не въздишай така отчаяно. Тупаницата не беше чак толкова безнадеждна. — Погледна към Нийл и прошепна театрално: — Нали? Кажи й, че тупаницата не беше чак толкова безнадеждна. Кажи й, че се държах мъжки.

Нийл изстиска една унила усмивка, но майката на Ейдриън заговори преди него:

— Ейдриън, скъпи, сега не е време за шеги.

Вампирската ми свекърва и аз не се разбирахме за много неща, но по тази тема бяхме в идеална хармония. Между мен и Ейдриън още тегнеше горчивината от предишното ни спречкване и аз не можех да се отърся от чувството на вина, задето не му бях попречила по-решително да излезе. Най-малкото трябваше да му кажа да вземе пазител със себе си, тъй като това не беше първата му среща с тези скандалджии и побойници. Обикновено пазителите съпровождаха мороите само извън кралския двор, където стригоите бяха истинската опасност. Но тук, сред обкръжението на мороите, болшинството от които ни смятаха за уродлива грешка на природата, задето се бяхме оженили, враждебността на своите болеше много повече. Ние се бяхме сблъсквали с много заплахи и клевети, но никога досега не се бе стигало до такова откровено насилие. Беше истински късмет — макар и напълно неочакван — че Еди и Нийл по случайност са се натъкнали на Ейдриън.

Еди беше излязъл, забързан към главната порта, за да доведе госпожа Теруилиджър. Толкова бях разстроена от състоянието на Ейдриън, че почти не се замислих какво, за бога, би могло да доведе бившата ми преподавателка по история и наставница в магиите в кралската крепост на тайната раса от вампири. При все че една неспокойна част от мен се тревожеше, че посещението й не би могло да е за добро, все пак се развълнувах от перспективата да се срещна с нея. Бяха изминали месеци, откакто не се бяхме виждали. Обичах Ейдриън и нямах нищо против Даниела, но копнеех за по-друго общуване.

— Нямам нищо счупено — продължаваше да настоява Ейдриън. — Вероятно няма дори да ми остане белег. Много жалко. Мисля, че един хубав белег точно тук — той докосна бузата си, — щеше много умело да подчертае и без това съвършените ми скули, добавяйки щрих на сурова мъжественост към чергите ми. Не че се нуждая от повече мъжественост…

— Стига, Ейдриън — прекъснах го уморено. — Просто се радвам, че си добре. Всичко можеше да е много по-зле. И не е лошо все пак да те види лекар, просто за всеки случай.

За миг ми се стори, че ще ми сервира поредната саркастична забележка, но явно размисли и се задоволи с мъдрото:

— Да, скъпа.