Райчел Мид: Рубинения кръг

Съпружеския живот не се оказа това, което очаквах. Не ме разбирайте погрешно, ни най-малко не съжалявах, че съм се оженил за тази жена. Всъщност обичах я повече, отколкото някога съм си представял, че е възможно да се обича друг човек. Но действителността, в която живеехме, беше нещо съвсем друго. Е, по-просто казано, никога не съм си представял нещо подобно. Във всичките ни предишни фантазии ние мечтаехме за екзотични места и най-важното, за свобода. Да бъдем затворени в малък апартамент с няколко стаи, никога не е влизало в плановете ни за бягство, да не говорим за романтично уединение.

Но аз никога не съм бил от тези, които обръщат гръб на предизвикателството.

— Какво е това? — попита Сидни изумено.

— Честита годишнина! — отвърнах.

Тя току-що бе взела душ, бе се облякла и сега стоеше на прага на банята, взирайки се смаяно в преобразуваната дневна. Не беше лесно да се направи толкова много за толкова кратко време. Сидни беше експедитивна личност, което важеше и за душовете. А аз? Бихте могли да изкъртите всичко и да ремонтирате изцяло стаята за същото време, което ми е нужно за един душ. Обаче в случая със Сидни едва ще смогнете да украсите стаята със свещи и цветя. Но аз се справих.

По лицето й се прокрадна усмивка.

— Минал е само един месец.

— Хей, не казвай „само“ — смъмрих я. — Това е изумително. И искам да знаеш, че възнамерявам да празнуваме всеки месец до края на дните ни.

Усмивката й разцъфна с пълна сила и тя прокара пръсти по венчелистчетата на цветята във вазата. Сърцето ми се сви. Не можех да си спомня кога за последен път бях видял такава искрена усмивка на лицето й.

— Дори си намерил божури — промълви младата ми съпруга. — Как успя?

— Хей, имам си начини — отвърнах важно.

Макар че вероятно е по-добре тя да не знае какви са тези начини — предупреди ме един глас в главата ми.

Сидни се разходи наоколо, оценявайки останалата част от постиженията ми, които включваха бутилка червено вино и кутия с шоколадови трюфели, подредени изкусно върху кухненската маса.

— Не е ли малко раничко? — подкачи ме тя.

— Зависи кого питаш — отвърнах и кимнах към тъмния прозорец. — За теб, технически погледнато, е вечер.

Усмивката й леко помръкна.

— Честно казано, дори вече не зная кое време е.

Този начин на живот й се отразява зле — предупреди ме вътрешният глас. — Само я погледни.

Дори на потрепващата светлина на свещите можех да видя признаците на стреса по лицето й. Тъмни сенки под очите. Постоянно уморен вид — породен по-скоро от отчаяние, отколкото от физическо изтощение. Тя беше единственото човешко същество в кралския моройски двор, което не се намираше тук специално за да захранва нас, вампирите. Тя беше единственото човешко същество във всяко цивилизовано моройско място, сключило брак с един от нас. С тази си постъпка Сидни си навлече гнева на своята раса, прекъсвайки всякакви връзки с приятелите и роднините (поне с тези, които все още й говореха) във външния свят. И благодарение на презрението и любопитните погледи, с които я удостояваха в кралския двор, Сидни се бе откъснала и от всички тук, а целият й свят се бе стеснил до нашия малък апартамент.

— Почакай, това не е всичко — изрекох забързано, надявайки се да я разсея. Натиснах бутона на дистанционното и от акустичната уредба в гостната се разнесе класическа музика. Протегнах ръка към нея. — Така и не успяхме да танцуваме на нашата сватба.

Усмивката й се върна. Тя пое ръката ми и се остави да я привлека в прегръдката си. Завъртях я из стаята, като внимавах да не съборя някоя свещ, а тя ме стрелна развеселено с поглед.

— Какво правиш? Това е валс. Има три такта. Не чуваш ли? Едно-две-три, едно-две-три.

— Наистина? Това валс ли е? Ъхъ. Просто избрах нещо, което ми звучеше готино. Тъй като всъщност си нямаме наша песен, нито нещо подобно. — Замислих се за секунда. — Струва ми се, че в това отношение сме провал като двойка.

— Ако това е най-големият ни провал, мисля, че се справяме много добре — изсумтя тя.

Измина доста време, докато се носех с нея из стаята, когато внезапно изтърсих:

— Тя ме заслепи с наука. 1 1 Има се предвид песента „She blinded me with science“, хит на Томас Долби от 1982 г. — Б.пр.

— Какво? — слиса се Сидни.