Райчел Мид - Рубинения кръг

— Довела си захранващ тук? Мамо, знаеш как се отнася Сидни към това.

Сидни не каза нищо, но пребледня, когато видя захранващия да се разполага в креслото насреща й. Очите му — замаяни и щастливи от ендорфините, получени, докато е захранвал вампирите, се рееха с празен поглед наоколо. Майка ми раздразнено въздъхна.

— А ти какво очакваш да направя, скъпи? За нищо на света не бих могла да се захранвам в компанията на Морийн Тарус и Гладис Дашков, които седяха точно до мен и не спряха да клюкарстват.

— Очаквам да проявиш поне малко уважение и внимание към съпругата ми! — възкликнах.

Откакто двамата със Сидни се оженихме и потърсихме убежище в кралския двор, повечето хора — включително собственият ми баща — ни обърнаха гръб. Майка ми ни подкрепи и дори стигна толкова далеч, че да живее с нас… което на свой ред доведе до редица усложнения.

— Сигурна съм, че тя просто може да почака в спалнята ви — заяви майка ми и се наведе да духне още няколко свещи.

Зърна шоколадовите трюфели на масата и се спря, за да пъхне един бонбон в устата си.

— Сидни не е длъжна да се крие в собствения си дом — възразих аз.

— Е — рече майка ми, — нито пък аз. Сега това е и моят дом.

— Аз нямам нищо против — побърза да ни увери Сидни и стана от дивана. — Ще почакам.

Бях толкова разстроен, че ми идеше да оскубя косата си. Страстта вече не беше на дневен ред. Всички признаци на щастието, което бях видял преди малко у Сидни, бяха изчезнали. Тя отново се затваряше в себе си, обратно към онова безнадеждно усещане да е човешко същество, затворено в света на вампирите. И тогава — невероятно, но факт! — всичко стана още по-зле. Майка ми забеляза вазата с божурите.

— Каква красота! — възхити се тя. — Мелинда трябва да е била много благодарна, задето я излекува.

Сидни застина насред крачката си.

— Какво лекуване?

— Не е важно — рекох припряно, надявайки се, че майка ми ще схване намека. При други обстоятелства Даниела Ивашков е необикновено проницателна жена. Но днес, изглежда, се намираше в „режим на пълна разсеяност и неразбиране“.

— Мелинда Роу е придворната цветарка — обясни майка ми. — Двамата с Ейдриън се натъкнахме на нея, когато миналия път ходихме да се захранваме. Имаше ужасен обрив от акне и Ейдриън беше достатъчно мил, за да ускори завяхването му. В замяна тя обеща да му достави божури.

Сидни се извърна към мен, онемяла от гняв. Тъй като се налагаше спешно да успокоя духовете, аз я сграбчих за ръката и я повлякох към нашата спалня.

— Гледай да приключиш по-бързо! — викнах през рамо, преди да затворя вратата.

Сидни тутакси се нахвърли върху мен.

— Ейдриън, как можа! Ти ми обеща! Обеща ми повече да не използваш магията на духа, освен ако не е, за да помогне да се намери Джил!

— Не беше нищо особено — настоях. — Почти не ми беше нужна някаква сила.

— Това се трупа! — извика Сидни. — Знаеш, че е така. Всяка малка частица. Не можеш да хабиш сили заради нещо подобно… заради нечии пъпки!

При все че разбирах защо беше толкова разстроена, не можех да не се почувствам наранен.

— Направих го заради нас. Заради нашата годишнина. Мислех, че ще ти хареса.

— Това, което ми харесва, е да имам съпруг със здрав разум! — тросна се тя.

— Е, вече е малко късно за това — промърморих.

Тя не знае дори половината — отбеляза леля Татяна.

Сидни скръсти ръце пред гърдите си и се отпусна върху леглото.

— Виждаш ли? Ето че пак го правиш. Обръщаш всичко на шега. Това е сериозно, Ейдриън.

— И аз съм сериозен. Зная с какво мога да се справя.

Тя посрещна спокойно погледа ми.

— Можеш ли? При все това мисля, че е по-добре да престанеш напълно с магията на духа. Трябва отново да започнеш да вземаш лекарствата. Така е по-безопасно.

— Ами търсенето на Джил? — напомних й. — Ако ни потрябва моята магия на духа, за да я открием?

Сидни се извърна.

— Е, досега не ни беше кой знае колко от полза. Ничия магия не помогна.

С последната забележка осъждаше колкото себе си, толкова и мен. Нашата приятелка Джил Мастрано Драгомир беше отвлечена преди месец и досега всичките ни усилия да я открием бяха напразни. Не можех да достигна до Джил в сънищата, създадени чрез магията на духа, нито Сидни — схватлива и вече доста напреднала ученичка в усвояването на човешката магия — успя да открие местонахождението й, използвайки познатите й магии. Най-доброто, което узнахме от магията на Сидни, беше, че Джил все още е жива, ала това беше всичко. Според общото мнение, където и да се намираше Джил, тя беше под въздействието на наркотици — които ефектно можеха да скрият някого, както от човешката, така и от моройската магия. Ала този факт не попречи и на двама ни да се чувстваме безполезни. Ние бяхме изключително загрижени за Джил — моята връзка с нея беше особено силна, тъй като преди време използвах магията на духа, за да я върна от прага на смъртта. Това, че не знаехме какво се бе случило с Джил, хвърляше сянка върху Сидни и мен — и върху всичките ни опити да бъдем щастливи, докато се намирахме под този доброволен домашен арест.