Дерек Ланди - Демон шосе

— Семейство? — повтори Амбър. — С теб и Бил? След всичко, което направихте? След всичко, което опитахте да направите? Вече не сме семейство, Бети, а и никога не сме били. Вие сте мои родители заради някаква отвратителна космическа шега, но не сме семейство.

— Тя взе решение — обади се Бил. — Ще я убием, ще я изядем — както го планирахме.

— Бил, чакай — каза Бети. — Дай ѝ възможност да го обмисли.

— Няма да си промени мнението — раздразнено отвърна Бил. — Да знаеш някога да си е променяла мнението, когато е в това настроение? Ще предпочете да умре пред това да си признае, че греши. Ще предпочете да умре, за да ни направи напук. Знаеш колко е инатлива, Бети, и го прави нарочно.

— Хайде, Бил — каза Алистър.

— Не ми викай хайде. До голяма степен вината за всичко е твоя. Не успя да ощастливиш Имелда и сега…

Алистър се нахвърли върху Бил и само Грант и Бети успяха да го удържат.

— Във всяка от двойките партньорите се грижат един за друг — продължи Бил. Мислиш ли, че щях да допусна Бети да отиде толкова далеч? Че нямаше да забележа, че променя отношението си? Мислиш, че тя нямаше да забележи подобна промяна у мен ? Грант остави ли Кърсти да се олюлява над пропастта? Да не би Кърсти да го оставя сам със съмненията му? Ние всички се подкрепяме, Алистър. Това е сделката, която сключихме по собствена воля , когато започна всичко. Че ще бъдем опората на другия. Останахме верни на това убеждение. А ти — не.

Алистър се освободи от ръцете, които го държаха.

— Няма да ми прехвърляш вината за това — каза. — Ти и Бети бяхте женени преди дори да сме говорили със Сияйния демон. Грант и Кърсти бяха влюбени. А аз? Едва познавах Имелда, а ето че тя внезапно стана част от нашата група и ми беше казано, ей, ето ти жената, с която ще прекараш остатъка от живота си. Това е твоята половинка оттук нататък. Няма да има други. Аз никога не съм я обичал.

— И тя никога не те е обичала — заяви Кърсти.

Алистър зяпна.

— Не ми пука. Ясно ли е? Пет пари не давам. Мен ме набутахте в тази работа с нея, а докато бяхте заети да се гледате влюбено в очите, не забелязвахте, че Имелда е слабото звено във веригата. Но ето сега имаме възможност да заменим това звено с някой много по-силен.

— От изражението на лицето ѝ, бих казала, че дъщеря ми не те обича — каза Бети.

— Ще свикне.

— Щом Имелда не успя, защо мислиш, че Амбър ще го направи?

— А каква е алтернативата? Да ги убием и двете? Не знаем как ще се отрази това на разпределението на силата между нас.

— Няма да убивате Имелда — каза Амбър — и можеш да спреш да дрънкаш останалите глупости. Бил е прав. Няма да размисля. Пуснете Имелда и вземете мен.

— Можем да те вземем и без това — заяви Кърсти. — Наистина ли смяташ, че ще успееш да ни надбягаш всички?

— Не — отвърна Амбър, — но ще се бия до край. Ако пуснете Имелда, няма да се съпротивлявам, стига да обещаете, че няма да е болезнено.

Демоните се спогледаха, после Бил погледна Имелда.

— Чу я. Тръгвай. И ако искаш съвета ми — не спирай да бягаш.

Отстраниха се, за да ѝ направят място да мине. Имелда погледна натам, после обратно към Амбър. Имаше сълзи в очите.

— Хайде — окуражи я Амбър. — Достатъчно пъти ме спасява. Сега е мой ред да спася теб.

Имелда изхлипа зад парцала в устата си и си върна нормалния вид. Амбър почувства внезапна вълна от привързаност към тази жена, единственият човек, който беше демонстрирал към нея истинска, искрена любов, и сърцето ѝ се разби на парчета, когато Имелда се обърна.

Но в последния момент Имелда се развъртя, хукна да бяга, но не към изхода, а към пирамидата от счупени тръби и стоманени пръти. Тичаше право към нея. Амбър изпищя името ѝ, след като Имелда спря внезапно, прободеното ѝ тяло увисна безжизнено, а главата ѝ се люшна напред.

Демоните наблюдаваха шокирани.

Амбър започна да се отдръпва, а сълзите се стичаха по страните ѝ.

Алистър бавно протегна ръка, сякаш не можеше да повярва, че Имелда е мъртва. Издърпа тялото ѝ от тръбите и нежно го положи на земята. После коленичи и останалите направиха същото. Амбър за миг помисли, че са искрено натъжени от случилото се.

Тогава Имелда изстена лекичко, а Амбър вдигна ръка към устата си, когато демоните започнаха да разпарят дрехите на жената, да раздират и да късат плътта ѝ с ноктите си, да ръфат и да разкъсват със зъби, а кръвта се лееше, докато пируваха така.

От устните на Амбър се откъсна животински вой, когато Имелда обърна главата си към нея, с отворени очи, сякаш можеше да я види, скрита в тъмнината.