Дерек Ланди - Демон шосе

— Но аз съм тук, за да… искам да кажа, че бих желала да дам от кръвта си. Шишенцето ви трябва напълнено, нали така? Няма значение колко бързо ще бягам, най-накрая родителите ми ще ме намерят, ще ме хванат и… и ще ме убият.

— Съдбата ти не ме засяга.

Амбър се изправи.

Прецени, че ще достигне масата с шест, може би седем крачки.

— Разбирам това — каза тя, — наистина, но понеже така или иначе ще използват моята кръв, реших да я дам доброволно. Може би по този начин ще заема мястото на Имелда в групата. Може да ме оставят да живея.

Очите на стареца предизвикваха безпокойство. Не ѝ харесваше как я гледа.

— Може би. Но аз съм само представител на Сияйния демон — не говоря от негово име.

Амбър кимна.

— Това ми стига.

Тя пристъпи напред, но представителят вдигна сбръчканата си ръка.

— Когато се нахраниш, можеш да пристъпиш.

Беше слабичък старец. С едно махване на ръката щеше да го събори на земята. Но все пак имаше нещо в него, нещо в очите, което я спираше да направи крачката. Тогава той се обърна с гръб към нея, но това само я хвърли в още по-големи колебания. Беше доловил блъфа ѝ и сега я отпращаше, така че единствените възможности бяха да го нападне на мига или да започне да бяга.

Тя се обърна и побягна. Минаваше покрай някакъв офис-фургон и почти беше стигнала изхода, когато нещо се спусна към нея от тъмното. Една ръка я блъсна в гърдите и я запрати с трясък през вратата на фургона. Тя падна по гръб върху някакво бюро, един стол до нея се завъртя около оста си и чу как на земята се стоварва тежък стар компютър.

Алистър я последва в помещението.

— Нямаше нужда да става така — каза той. — Можеше да се включиш в групата.

Тя се изправи. Офисът имаше само една врата, а Алистър стоеше пред нея.

— Ако беше казала „да“ — продължи той, — нямаше да се налага да те убивам. Ако беше взела участие, кръвта ти щеше да ври и да кипи с онази невероятна мощ, а представителят щеше да си се прибере при господаря с пълен комплект шишенца.

Част от Амбър искаше да му се примоли, да се опита да се разбере с него, да падне на колене и да го умолява, но лицето и брадатата му още бяха омазани с кръвта на Имелда. И това я ядоса.

О, как я ядоса.

— И в замяна само трябваше да правя секс с теб цели седемнайсет години? — попита тя. — Май предпочитам да ми видиш сметката.

Алистър поклати глава, докато пристъпваше напред.

— Не е добра идея да ме дразниш, Амбър.

— Защо? Да не би да се опиташ да ме убиеш още веднъж ? Божке, разбирам защо Имелда те заряза.

— Внимавай…

— Не си много голям мъж, май, а?

Алистър изрева и замахна с юмрук, който Амбър успя да избегне. Тя заби нокти в него, той извика и се опита да я сграбчи, но тя се измъкна.

— Малка кучка — изграчи той.

— Имелда ми разказа за теб — продължи тя като се отдръпваше назад. — Знаеш как жените обичат да си клюкарстват. Разказа ми всичко до най-малките подробности и не беше много ласкава. Не че има за какво да е ласкава.

— Ще ти откъсна главата — просъска той, като я следваше плътно.

— Наистина ли си мислеше, че ще кажа „да“? — попита Амбър. Не съм кой знае колко интересна за гледане, обаче я ме виж сега. Сега съм красива. Собствената ми майка бледнее в сравнение с мен, нали? Чудя се как ли го приема. А ти, как го приемаш ти , Алистър?

— Продължавай да дърдориш — отвърна той. — С нищо не си помагаш.

— Искам да кажа, че съм твърде добра за теб. Дори да бях поискала да се включа в клуба ви, наистина ли мислиш, че щях да се задоволя с теб? Виж, Грант е друго нещо — хубав мъж, а и доколкото съм чувала, нямаше да ме разочарова…

Алистър спря. Усмихна се студено.

— Да не ме мислиш за вчерашен? Мислиш, че не съм наясно какво правиш ли?

— Разбира се, че си наясно — отвърна тя. — Будалкам те.

— Няма да свърши работа.

— Кретен, вече върши работа. И знаеш ли защо? Понеже и двамата знаем, че всичко, което казвам, е стопроцентова истина, жалко подобие на мъж такова!

Той се хвърли върху нея твърде бързо, за да го избегне. С едната ръка я хвана, с другата я удари. Люспите ѝ не помогнаха да притъпят болката. Отново падна, този път върху друго бюро, преобърна се и се приземи лошо. Опита се да стане, а той ѝ помогна с ритник в ребрата.

Изведнъж не можеше да диша, а той я награби за якето и я вдигна високо, докато тя искаше само да се свие на кълбо. Удари я отново, и отново, а когато се опита да му отвърне, се изсмя и заби лицето ѝ в стената.

Двама ду̀ши минаха покрай прозореца. Тя се опита да извика, но успя само да изстене отчаяно, така че нито Майло, нито демонът Грегъри Бъкстън я чуха.