Джош Малерман - Червеното пиано

— Какво пише за него?

— Все още нищо. Продължавам да търся.

— Но ти смяташ, че той знае какво има там долу.

— Вярвам, че той знае кой е там долу. Но не и какво. И може би той също е бил толкова любопитен, колкото би бил всеки друг.

Понижен генерал. Останал в армията. Защо? Дали бе чакал нещо, точно тази мисия?

— Колелото на Гриър — казва Филип.

Връщане назад .

— Е, нека ти разкажа за колелата на Елън — казва Елън. — Нуждаят се от малко въздух.

Излиза от паркинга, прекосява улицата и отива в близката бензиностанция. Филип й помага да надуят гумите и може би шумът от въздуха или пък жужащият трафик от пътя го подсещат за звука. Мисли много за него.

Запитва се дали се завръща в Африка по правилните причини. Дали наистина го прави само заради приятелите си от групата?

Или също като човека, който живее там долу повече от двайсет години и е полудял от него, загубил чувството си за реалността заради него и е пропилял десетилетия от живота си… дали и Филип е привлечен по същия начин от звука?

Следващият полет до Йоханесбург е чак утре сутринта. Рано. В 5:10 часа. Тази вечер, в 21 часа, Филип пуска звука на Елън.

Тя е легнала на леглото в хотела, все още напълно облечена. Ръцете й са скръстени на корема.

— Мисля, че трябва да седнеш — казва той. Елън сяда, но в очите й има страх.

Използвайки ролките, които бе взел от апаратната в тестовата камера, Филип зарежда плячката си, ръчния магнетофон, взет от лекарския кабинет. Представя си как мъжете от правителството са повръщали един върху друг, докато са слушали звука.

Сега, когато всичко е готово, той прекосява стаята и целува Елън. Бяха говорили за това надълго, по пътя към летището, на опашката за билети, по пътя към хотела. Ако Елън щеше да идва с него в пустинята, тя трябваше да знае как звучи.

— Две минути — казва той. — И ще те заболи.

Елън кимва. Изглежда изключително красива. Бледа и спокойна.

— Готова ли си? — пита Филип.

— Не.

— Не?

— Направи го. Пускай го.

— Обичам те — казва Филип.

— Почакай. Какво?

— Обичам те.

— Казваш това сега? Точно сега? И след малко ще ме накараш да повърна?

Филип се усмихва. Но се притеснява за нея. Натиска копчето и пуска записа. Излиза от хотелската стая.

Навън, на балкона, поглежда самолетните билети. Имат прекачване. Пет часа път до Балтимор, с три часа престой на летището там. После два часа до Атланта. Няма да напуснат Америка чак до 19 часа. Утре.

Филип поглежда през паркинга. Изучава колите.

Всяка от тях може да е на правителството.

Всяка от тях може да ги следи.

От Атланта им предстоят петнайсет часа до Йоханесбург. Цивилният полет ще бъде различен в почти всяко отношение от този, с който бе пътувал преди шест месеца и половина.

Приближава билетите още повече към очите си и този път оглежда пръстите, които ги държат. Лошо наранени, петнисти, променени завинаги.

Под него, в двора на хотела, има вестникарска сергия. Филип може да прочете челните заглавия от мястото си.

ЗВУЧИ КАТО ВОЙНА.

Обръща се към вратата на стаята. Завесите са дръпнати. Изучава отражението си в прозореца. Има нещо подходящо в новото лице, което отвръща на погледа му.

Отвъд отражението му приглушеният стон на Елън прониква през затворената врата на хотелската стая.

Чува я как се дави, чува я как повръща. Освен това тя говори; неразбираеми срички, тихо, сякаш говори забавено, неестествено проточено.

Спомня си шума от скърцането на стълбите, майка му, която идва да го повика за вечеря.

Филип , каза му тя веднъж, поставяйки ръка на рамото му. Някой ден ще станеш велик музикант.

Откъде си сигурна ? Той отчаяно искаше думите й да са истина.

Защото те е грижа за звука, който създаваш .

Филип прибира билетите в джоба си и влиза в хотелската стая.

Елън е на килима, прежълтяла е цялата, повръща между ръцете си.

Филип натиска копчето и спира звука.

Чака.

Когато се изправя, Елън изтрива устата си с кърпичка. Минават няколко минути, преди да проговори.

— Направо нямам търпение да го чуя на място — казва тя. Но шегата й е само наполовина смешна.

Филип сяда до нея, прегръща я и отново й казва, че я обича.

По-късно се любят за първи път. Елън му бие инжекция, преди да го направят. Без лекарството той не може да се движи. Без тях тялото му е дишаща рентгенова снимка.

Същата вечер, след като заспива, Елън сънува Филип, който стои в хотелската стая, в мрака. Сънува, че той изглежда ужасно; синините му са направо черни; костите са разцепили кожата му. В съня си тя става и се втурва към банята, взема още от лекарството, инжектира го. После бавно, постепенно, тялото и лицето му отново стават такива, каквито са били по-рано. Когато той отново идва на себе си, тя казва: