Джош Малерман - Червеното пиано

— Няма да отида у дома.

— А къде?

— Ще се върна, Елън.

Елън вдига ръка, за да го удари. Спира се.

— Не.

— Да.

— Защо?

— Бандата. Приятелите ми.

— Откъде знаеш, че са там?

— Научих много от документите в кабинета. Докладът на пилота от хеликоптера, който ме е върнал. Там пише, че съм бил единственият на плажа. И фактът, че съм бил на плажа, означава, че някой, онзи мъж, ме е отнесъл там.

— Защо?

— За да се изфука. Не знам. Но ще го попитам. След като ми покаже къде са приятелите ми.

— Правителството — казва тя накрая. — Ще научат. Ще те последват там.

— Те вече знаят къде е мястото.

— Какво имаш предвид?

— Лавджой го знае. Той бе наш сержант. Той знаеше. Пострадах девет дни, преди да пристигне самолетът. И все пак… ме прибраха. Те ме потърсиха там, Елън. Когато ме питаха къде съм бил, не искаха координатите в пустинята. Искаха карта на мината.

Елън вижда в очите му, че е взел решение. А и коя е тя, за да го спре да тръгне след приятелите си?

Вижда ги отново, четиримата на корицата на плочата. Става от леглото и се запътва към вратата, за да излезе от стаята.

— Къде отиваш?

— Действието на лекарството ще отслабне. И ще ти е нужна помощта на медицинска сестра.

— Вече го взех.

— Всички шишенца ли?

— Всичките. Но използвах част от тях.

— Филип. Колко си…

— Не върху мен.

Не е нужно да й казва върху кого ги е използвал. Едно лице липсваше от хранилището на ужасите в тестовата камера.

Тя излиза от стаята и се връща с няколко неща в ръцете. Паспорт. Часовник.

— Вземи това — казва Елън. — Твое е.

Подава му клавиш за пиано, фа, висящ на въженце.

— Изследваха това нещо седмици наред — казва тя. — Смятаха, че има нещо общо с това как си пострадал.

Филип се разсмива. Но смехът му не е весел.

— Какво? — пита Елън. — Да не би да са били прави?

— Ще ти кажа по пътя.

— По пътя… — повтаря Елън. — Филип, мисля, че е редно да ти кажа нещо. Ако не го кажа сега, ще го усещам как пълзи вътре в мен, как иска да излезе навън през цялото време. Разбирам, че приятелите ти може да са там, дори може да са още живи, но трябва да го кажа, трябва да го кажа веднъж и завинаги. — Поема си дълбоко дъх. — На твое място не бих го направила.

Очаква той да се ядоса. Очаква да тръгне без нея. Не очаква просветлението, което изведнъж заструява от очите му.

— Божичко — казва той. Изглежда като отнесен, бленуващ, сякаш Елън е изрекла някакви магически слова.

— Съжалявам, Филип.

— Знам откъде познавам този глас, Елън.

Но Елън няма представа за какво говори той. Няма как да знае, че Филип е прекарал часове наред в тази стая, опитвайки се да си припомни акцента, гласа, маниера на говорене.

— Не е било призрак от Втората световна война. Бил е той .

Спомня си името Роджър Кингман на войнишките медальони, висящи от врата на голия мъж. Гол, защото дрехите му са били взети; взети и износени; старият войник в коридора; бялата му брада, прикрита от жълтото шалче; достатъчно луд, за да разкаже на Филип собствената си история: двама музиканти в мината; единият задушава другия; другият остава долу.

Филип си спомня костюма, рогата и копитата, висящи в онази стая, на няколко хиляди години зад него.

Представя си един объркан, коварен човек. Човек, който обича да се преоблича.

Маскиран луд.

И какъв шанс има той да стигне до него? Да намери приятелите си? Да сложи край на всичко това, преди да е отишло твърде далеч?

— Колата ми е отвън — казва Елън. Слага ръка на раменете му. — Сигурен ли си, че можеш да се справиш с това?

— Да.

И за първи път от много време Филип усеща под себе си твърда земя, изобилната, богата почва, непогрешимата стабилност на Пътя.

Фенерчета, спални чували, ножове, слушалки, тапи за уши, вода, хляб, консерви, ботуши, одеяла, дълго бельо, чорапи, лента, ловни слушалки, ловни тапи за уши, пистолети. За всеки случай.

Момичето на касата поглежда лицето на Филип, сякаш той е чудовище.

Усмихва се нервно. Филип е мил, но безмълвен. Елън плаща за това, което са взели.

На паркинга, зад волана на колата си, Елън посочва плика, който Филип бе отворил, и пита:

— Какво е това?

— Бележки от правителството. Повече информация, отколкото ни даде секретарят Мал за предишните взводове, които са били изпратени в пустинята. Взех ги от главния лекарски кабинет. Търся името на Лавджой.