Джош Малерман - Червеното пиано

Но има и моменти на обещание: мажорни тонове, извисяващи се от мъглата, кратки мелодии, от които тя разбира, че колкото и тъма да има във Филип, в неговата история има и нещо много повече.

Елън затваря очи, но не заспива.

Тя слуша.

Неговата история. Неговите планове.

Неговата душа.

Тя слуша.

Филип не знае какво представлява униформата, откога е, кой я е носил или от коя страна на коя война е воювал човекът, на когото е била. В тъмния коридор, отпуснат на колене, с бродещ във всякакви посоки ум, с подут глезен, който вече не се побира в ботуша, Филип си припомня думите на Гриър в лагера.

През Стогодишната война униформите на войниците са се променяли безброй пъти. И все пак англичаните запазили кръстовете си „Св. Георги"; червен кръст на бял фон, избродиран на знамената, нарисувани върху щитове.

Мъжът е чернокож, да. Но определено не е Дуейн. Филип осветява с фенерчето си гърдите му; няма емблема. И все пак лицето му… Старо е. Не е старо на години, просто е от старо време.

Рутиерите били платени войници, наемници, „войници на съдбата". Вместо да се посветят на някаква кауза или вяра, рутиерите воювали единствено за печалба. Били наемани от англичаните, за да им помагат да тормозят французите, когато Англия се опитала да завладее френския трон. Те били гадни, подли бойци, които не носели никакви кръстове .

Филип трябва да стане. Трябва да тръгне. Да стигне до вратата. Да спаси Детройт от нещо по-лошо от ядреното оръжие.

Стогодишната война може, разбира се, да бъде наречена Милионгодишната война , бе казал Гриър. Защото, макар да твърдят, че е приключила през 1453 г., тя всъщност продължава, под една или друга форма, и досега. Завинаги.

Завинаги , мисли Филип, най-сетне се изправя.

Осветява пространството пред себе си с фенерчето.

По целия коридор са натръшкани още десетки тела. Сякаш всяко се е устремило към същия правоъгълник от светлина.

Преброява десет, дванайсет, двайсет различни униформи. Всички му приличат на костюми, като че ли е била изпозаклана цяла театрална трупа.

В първата Англо-холандска война и двете страни били облечени така, както смятаме, че са се обличали някога кралете и кралиците. Дълги жакети, издуващи се като балон под колана; бели клинове, погълнати от високи черни ботуши. Техните сложни шапки днес ни изглеждат кралски, но в крайна сметка хората, които ги носели, се избивали взаимно. Всички войни се водят по една и съща причина, бе казал Гриър. Да, често го казваше . И затова всъщност всички те са една-единствена война.

Филип го разбира вече. Колелото на Гриър. Повторението на миналото. Всички тези мъртви войници от една и съща жива война, проточваща се във времето, издърпани като маджун от невидими детски пръсти; може би Съдбата е малко момче, което си върши работата с нищожните си познания за света. С течение на времето се променят много неща… дрехите, езикът и оръжията, но не и мотивите или смисълът на войната, нито музиката, която създава тя; това е един и същи спор, воден постоянно, отново и отново, докато, както казва Гриър, то, Времето, се търкаля като колело, като виенско колело, всяка седалка на което е заета от мъртъв войник; всички униформи, събрани заедно (всички в един коридор, всички на едно колело), изглеждат празнично — толкова много цветове, сякаш карнавалът е дошъл в града, а от колелото се веят шарени знаменца. Само че не е карнавал, а човек, който тъпче на едно и също място, отново и отново, като вярва, че всяка революция е по-важна, по-мащабна, постига повече неща от последната, означава повече от другите.

Но не е така. Филип вече го знае.

Някои от телата, до които пристъпва, са смазани, сплескани кенчета бира, захвърлени покрай леглата в „Страната на чудесата". Други се различават добре, съвсем обикновени, като лицата на покойници, изложени в погребалните домове, за да бъдат видени от близките им.

Накуцвайки, плъзгайки се, Филип се опитва да не поглежда надолу, но не може да устои. Може да види някой от групата тук, мъртъв; Лавджой със скръстени на гърдите ръце; фотоапарата, все още допрян до невиждащото око на Щайн.

Докато минава покрай всяко тяло, прекрачва едни, приплъзва болния си крак над други, той преживява триизмерно историята на колелото на войната в тънкия, слаб лъч на армейското си фенерче.

Римски сандал.

Чернобрада глава на хун.

Филцови шапки, сини каски, кръстове, медали и мускети.