Дейвид Едингс - Черната кула

Така беше в града на Рива в продължение на хиляда години.

Понякога непознати приближаваха града по Морето на ветровете с намерение да търгуват, но корабите на Черек, които пазеха Острова на ветровете, ги нападаха и ги убиваха. Скоро съветът на Алорнските крале разбра, че непознатите не са слуги на Торак, а поклонници на бог Недра. Решиха да оставят корабите да преминават свободно през Морето на ветровете. „Защото — каза на останалите владетели кралят на Рива — може да дойде време, когато синовете на Недра да се присъединят към нас в борбата срещу Торак Едноокия. Нека не дразним Недра, като потапяме корабите на децата му“. Владетелят на Рива говореше мъдро и кралете на Алорн се съгласиха, защото знаеха, че светът се променя.

Сключиха договор и синовете на Недра съвсем по детски се забавляваха да се подписват върху парчета пергамент. След като влязоха в пристанището на Рива с кораби, препълнени с пъстри бижута, за които поискаха много високи цени, кралят на Рива се изсмя на глупостта им и затвори вратите на града за тях.

Синовете на Недра се помолиха на своя крал, когото наричаха император, да отвори със сила вратите на Рива, за да могат да разположат своите стоки по улиците на града. Тогава императорът изпрати армията си на острова. Да разрешат на тези странници от кралството, което те наричаха Толнедра, да преминават през морето е едно, но да им позволят да доведат войски пред вратите на Рива, без да са ги предизвикали, беше нещо съвсем друго. Кралят на Рива заповяда да се разчистят корабите на Толнедра от пристанището на Рива. И това беше направено.

Огромен беше гневът на императора на Толнедра. Той поведе своята армия с намерение да прекоси Морето на ветровете и да воюва. Миролюбивият алорнски народ събра своя съвет и се опита да вразуми императора. Изпратиха му послание, с което го предупредиха, че ако продължи нападението, ще унищожат него и кралството му, а останките ще пометат в морето. Владетелят на Толнедра се вслуша в този мирен протест и се отказа от отчаяното си и необмислено намерение.

След няколко години, когато разбра, че търговците от Толнедра са безопасни, кралят на Рива им позволи да си издигнат селище на брега пред града му. Там те можеха да излагат ненужните си стоки. Отчаяното им желание да продават и търгуват започна да го забавлява и той помоли риванците да си купят нещо от тях, въпреки че стоките бяха съвсем непотребни.

Четири хиляди и две години след деня, в който Прокълнатият Торак открадна златното кълбо и разцепи света на две, друг непознат народ пристигна в селището на синовете на Недра, отвъд стените на Рива. Това бяха синовете на бог Иса. Наричаха себе си ниисани и твърдяха, че техният владетел е жена, а това звучеше неестествено за всеки, който го чуеше. Кралицата на Иса се казвала Салмисра. Ниисаните дойдоха с маската на лицемерието. Казаха, че са донесли богати дарове от владетелката си за краля на Рива и семейството му. Като чу това Горек Мъдрецът, вече доста възрастен крал от рода Рива, изпита силно любопитство и желание да научи повече за чедата на Иса и кралицата им. Той напусна града с жена си, двамата сина и техните съпруги, с всички внуци с кралска кръв и премина крепостната стена, за да посети шатрата на ниисаните, да ги поздрави любезно и да получи от тях евтините даровете, изпратени от блудната им кралица. С мили усмивки и приветствия кралят на Рива и семейството му бяха поканени в шатрата.

Тогава измамните и прокълнати синове на Иса нападнаха и избиха цялото кралско семейство на Рива.

Щом разкри коварството, макар и на преклонна възраст, Горек се опита да се бори с нападателите — не за да спаси себе си, защото той усети смъртта във вените си още след първия удар, а да запази поне един от внуците си, който да продължи рода му. Уви, всички бяха прокълнати, освен едно дете, което избяга и се хвърли в морето. Като видя това, Горек покри глава с мантията си, изстена и падна под ножовете на измамниците.

Когато Бранд, пазителят на Цитаделата, разбра какво се е случило, гневът му нямаше граници. Предателите бяха заловени и разпитвани един по един по начин, който би накарал и най-смелите мъже да се разтреперят. Накрая изкопчиха от тях истината. Оказа се, че Горек и семейството му са избити по заповед на Салмисра, кралицата-змия на ниисанския народ.

От детето, което беше скочило в морето, нямаше и следа. Един от убийците се кълнеше, че е видял как белоснежен бухал се спуснал и отнесъл детето надалече. Никой не му повярва, макар че и най-жестоките изтезания не го принудиха да се отрече от думите си.