Дейвид Едингс - Черната кула

Се’Недра се усмихна.

— Толкова съжалявам, че го изпуснах.

— Палатката е готова вече — каза им крал Фулрах. — Да влезем вътре.

Всички влязоха и седнаха около масата, която войниците бяха внесли. Лорд Морин, шамбеланът на императора, държеше стола на Се’Недра, докато тя седне.

— Как е той? — попита тя облечения в кафява мантия мъж.

— Не е добре, принцесо — отвърна Морин. — Вашето отсъствие му причинява по-голямо страдание, отколкото той си признава.

— Храни ли се добре… почива ли си достатъчно?

— Стараем се, Ваше Височество — сви рамене Морин. — Но с баща Ви не е лесно да се справи човек.

— Носиш ли лекарството му?

— Естествено, Ваше Височество. Никъде не тръгвам без него.

— Мисля, че можем да поговорим делово — казваше Родар. — Таур Ургас е блокирал западната граница, а южните мурги са заели позиции около Рак Госка. Закат, императорът на Малореа, е устроил военен лагер в равнините отвъд Тул Зелик, който да приюти войниците му, когато преминат реката. Нямаме никакво време, Ран Борун.

— В момента водя преговори с Таур Ургас — отвърна императорът — и ще изпратя пълномощник при Закат незабавно. Убеден съм, че всичко може да се уреди без война.

— Можеш да говориш с Таур Ургас, докато ти окапе езика — изръмжа Анхег, — а Закат вероятно не знае или не иска да знае кой си. В момента, в който съберат войските си, ще нападнат. Войната не може да бъде избегната и аз съм много щастлив поради една причина. Нека да изтребим ангараките веднъж завинаги.

— Това не е ли малко жестоко, Анхег? — попита го Ран Борун.

— Ваше Имперско Величие — каза официално крал Кородулин, — кралят на Черек говори малко прибързано, но в неговите думи има смисъл. Трябва ли вечно да живеем под заплахата от нападение от Изток? Няма ли да е по-добре да се разправим с тях веднъж завинаги?

— Всичко това е много интересно — прекъсна ги Се’Недра хладно, — но то е извън предмета на разговора ни. Това, за което трябва да говорим, е че кралят на Рива се завърна и Толнедра е задължена, според хрониките на Воу Мимбре, да му се подчини.

— Вероятно — отвърна баща й. — Но младият Белгарион като че ли отсъства. Да не сте го скрили някъде? Или може би има да търка още мръсни чинии в кухнята в Рива и ви се наложи да тръгнете без него?

— Това е под достойнството ти, татко — каза Се’Недра сърдито. — Владетелят на Запада изисква твоите услуги. Ще посрамиш ли Боруните и Толнедра, като пренебрегнеш хрониките?

— О, не, дъще — каза той и вдигна едната си ръка. — Толнедра винаги е спазвала много стриктно всички договори, които е подписала. Хрониките изискват от мен да се подчиня на Белгарион и ще направя точно това веднага след като той дойде тук и ми каже какво желае.

— Аз съм упълномощена от него — обяви Се’Недра.

— Не си спомням нищо, което да казва, че властта може да се предава.

— Аз съм кралицата на Рива — отвърна разпалено Се’Недра — и самият Гарион ме удостои с титлата „съвладетел“.

— Сватбата трябва да е била в доста тесен кръг. Малко съм обиден, че не ме поканихте.

— Сватбата ще се състои много скоро, татко. Междувременно аз говоря от името на Белгарион и Рива.

— Говори каквото си искаш, момиче. — Той сви рамене. — Изобщо не съм задължен да те слушам. В момента ти си просто годеницата на краля на Рива. Не си негова съпруга, следователно не си кралица на Рива. И ако трябва да сме съвсем точни, докато се омъжиш, ти продължаваш да бъдеш под моя власт. Може би ако се извиниш, свалиш тези глупави доспехи и се облечеш в прилични дрехи, ще ти простя. В противен случай, ще те накажа.

— Ще ме накажеш? Ще ме накажеш?

— Не ми крещи, Се’Недра — каза императорът разгорещено.

— Нещата вървят към лошо — сподели сухо Барак с Анхег.

— Забелязах — съгласи се Анхег.

— Аз съм кралица на Рива — изкрещя Се’Недра на баща си.

— Ти си едно глупаво момиче! — изкрещя той в отговор.

— Това вече е прекалено, татко — заяви тя и скочи на крака. — Ще ми предадеш командването на легионите си незабавно, а ти ще се върнеш в Тол Хонет, където слугите могат да те увият в шалове и да те хранят с глупавата ти каша, тъй като очевидно си оглупял толкова, че не можеш да ми бъдеш от полза.

— Оглупял? — разгорещи се императорът и също скочи. — Махай се от очите ми. Махай миризливата си алорнска армия от Толнедра веднага или ще наредя на легионите да ви нападнат.

Но Се’Недра вече се беше спуснала към изхода на палатката.

— Върни се тук! — крещеше той след нея. — Не съм свършил още с теб.