— Говори спокойно и кажи всичко, което имаш да кажеш, Се’Недра — посъветва я тихо лейди Поулгара. — Мимбратите обожават церемониите и са търпеливи като камък, когато им предлагаш нещо формално, на което могат да се наслаждават. Има около два часа до залез слънце. Опитай се да подредиш речта си така, че кулминацията на речта ти да съвпадне със залеза.
Се’Недра възкликна.
— Два часа?
— Ако имаш нужда от повече време, можем да запалим огньове — предложи услужливо Дурник.
— Два часа трябва да са й достатъчни — поясни Поулгара.
Се’Недра започна бързо да преговаря наум речта си.
— Ще се погрижите всички да ме чуват, нали? — обърна се тя към Поулгара.
— Ще се погрижа, скъпа.
Се’Недра пое дълбоко дъх.
— Добре тогава — каза тя. — Да започваме!
Помогнаха й да се качи на платформата.
Не беше никак приятно. Никога досега не й беше приятно, но няколкото седмици практика в северна Арендия я бяха научили да преценява настроението на тълпата и да се нагажда според него. Както каза Поулгара, мимбратите изглеждаха склонни да слушат безкрайно дълго. Нещо повече, фактът, че стоеше изправена насред равнината пред вратите на Воу Мимбре, придаваше на думите й определено емоционално въздействие. Самият Торак беше стоял тук и огромното човешко море от ангараки се беше нахвърлило срещу непревземаемите стени на града, който блестеше в края на равнината. Се’Недра заговори, думите се лееха от устните й, докато тя се обръщаше с горещ призив към мимбратите. Всички погледи бяха обърнати към нея и всички уши слушаха речта й. Каквото и вълшебство да правеше Поулгара, за да направи гласа на кралицата на Рива достатъчно силен, за да могат да я чуят и в най-отдалечените краища, то наистина имаше ефект. Се Недра можеше да види въздействието на това, което говореше да премивана през тълпата пред нея като бриз, който докосва върховете на приведените житни класове в полето.
И когато слънцето се скри зад златистите облаци точно над западния хоризонт, малката кралица стигна до кулминацията на своята реч. Думите „гордост“, „чест“, „смелост“ и „дълг“ вече пееха в сърцата на нейните слушатели. Последният й въпрос: „Ще ме последвате ли?“ дойде точно когато залязващото слънце потъна в полето от огнена светлина. Отговорът избухна като оглушителен шум, защото мимбратските рицари извадиха мечовете си за поздрав.
Като се потеше обилно в нагорещените от слънцето доспехи, Се’Недра извади своя меч в отговор, както правеше обикновено, скочи на коня си и поведе вече огромната армия отвъд полето.
— Поразително! — чу тя възхищението на крал Кородулин, тъй като той яздеше точно зад нея.
— Сега разбирате защо я следваме — рече крал Анхег.
— Тя е великолепна — заяви крал Кородулин. — Наистина, господа, подобно красноречие би могло да бъде само дар от боговете. Изпитвах известни притеснения за това начинание, признавам, но сега с удоволствие ще предизвикам на бой тълпите от ангараки. Небесата са с това прекрасно създание и няма начин да се провалим.
— Ще се почувствам по-добре, когато видя как ще реагират легионите — отбеляза крал Родар. — Те са доста опитни войни и ми се струва, че ще е нужно нещо повече от една реч за патриотизма, за да ги разчувства.
Се’Недра вече беше започнала да се подготвя за това. Обмисли проблема от всичките му страни, докато стоеше сама в палатката си същата вечер и разресваше косата си. Имаше нужда от нещо, което да развълнува сънародниците й и тя инстинктивно усещаше какво трябва да бъде това.
Съвсем внезапно сребърният амулет потрепери странно, нещо което никога не беше се случвало преди. Се’Недра остави четката и докосна с пръсти талисмана.
„Знам, че ме чуваш, татко.“ — Беше гласът на Поулгара. Изведнъж в съзнанието й изплува образът на вълшебницата, загърната в синьото си наметало, застанала на върха на един хълм, с коса, развята от нощния бриз.
„Възстанови ли се вече?“ — гласът на Белгарат звучеше предпазливо.
„Ще говорим за това някой друг път. Къде сте сега?“
„Точно сега съм затънал до уши сред пияни надраки. Намираме се в една таверна в Яр Надрак.“
„Трябваше да се досетя. Гарион добре ли е?“
„Разбира се, че е добре. Няма да позволя да му се случи нещо лошо, Поул. Ти къде си?“
„Във Воу Мимбре. Успяхме да вдигнем арендите, а утре сутринта отправяме към Толнедра.“
„Това няма да се хареса особено на Ран Боруни.“
„Имаме известно преимущество. Се’Недра води армията.“
Читать дальше