Дейвид Едингс: Черната кула

— Нямам какво да ти казвам — заяви дребничкият плешив мъж. — Отказвам да разговарям с теб, докато не изтеглиш тази армия от толнедранска земя.

— О, татко — смъмри го тя, — престани да се държиш като дете.

— Като дете? — Императорът избухна. — Като дете?

— Може би Ваше Величество не избра подходящата дума — намеси се крал Родар и погледна Се’Недра строго. — Както всички знаем, тя понякога е доста недипломатична.

— Какво правиш тук, Родар? — попита Ран Борун. Той погледна бързо към останалите крале. — Защо нападате Толнедра?

— Не сме ви нападнали, Ран Борун — каза му Анхег. — Ако беше така наистина, зад нас щяха да горят градове и села. Ти знаеш как воюваме ние.

— Какво правите тук тогава?

Крал Чо-Хаг отговори със спокоен глас.

— Както вече каза Нейно Величество, ние просто минаваме на път за Изтока.

— И какво точно възнамерявате да правите на Изток?

— Това си е наша работа — каза Анхег.

— Опитай се да се държиш възпитано! — Лейди Поулгара смъмри черекския крал.

Тя се обърна към императора.

— Миналото лято баща ми и аз ти обяснихме какво става, Ран Борун. Не чу ли какво ти казахме?

— Това беше преди да откраднете дъщеря ми — отвърна той сърдито. — Какво сте направили с нея? Преди беше различна, сега е съвсем невъзможна.

— Децата порастват, Ваше Величество — отвърна Поулгара философски. — Кралицата се изрази много правилно все пак. Наистина трябва да поговорим насаме.

— За каква кралица говорим? — каза хапливо императорът. — Не виждам никаква кралица тук.

Погледът на Се’Недра стана твърд.

— Татко — каза тя бързо, — знаеш много добре какво се случи. Така че престани да играеш разни игрички и говори разумно. Това е изключително важно.

— Ваше Височество ме познава достатъчно добре, за да знае, че никога не играя игрички — рече й той с леден тон.

— Ваше Величество! — поправи го тя.

— Ваше Височество! — настояваше той.

— Ваше Величество! — повтори тя и повиши тон.

— Ваше Височество — изсъска той през стиснати зъби.

— Трябва ли наистина да стоим тук и да се караме като невъзпитани деца пред очите на двете армии? — попита Поулгара спокойно.

— Знаеш ли, тя е права — каза Родар на Ран Борун. — Започваме да изглеждаме малко глупаво. Трябва да се опитваме да поддържаме поне илюзията за достойнство.

Императорът погледна неволно през рамо към проблясващите от легиони, разположени по хълмовете.

— Много добре — отстъпи той неохотно, — но искам отсега да се разберем, че единственото нещо, за което ще говорим, е изтеглянето ви от Толнедра. Ако ме последвате, ще отидем в моята палатка.

— Която се намира точно по средата на легионите Ви — добави Анхег. — Извини ме, Ран Борун, но не сме толкова глупави. Защо да не отидем в моята?

— Не съм по-глупав от вас, Анхег — тросна се императорът.

— Ако може да се намеся — каза кротко крал Фулрах. — В интерес на експедитивността не бихме ли могли да приемем, че точно това място е малко или много неутрално.

Той се обърна към Брендиг.

— Полковник, ще бъдете ли така любезен да се погрижите да опънат една голяма палатка тук?

— Веднага, Ваше Величество — отвърна Брендиг.

Крал Родар се ухили.

— Както виждате, легендарната практичност на сендарите не е мит.

Императорът изглеждаше малко ядосан, но накрая си спомни доброто възпитание.

— Отдавна не съм те виждал, Фулрах — каза той. — Надявам се, че Лайла също е добре.

— Изпраща ти много поздрави — отвърна учтиво кралят на Сендария.

— Ти си човек на здравия разум, Фулрах — избухна императорът. — Защо си се замесил в това безумно начинание?

— Мисля, че това е едно от нещата, които трябва да обсъдим насаме, не си ли съгласен? — предложи Поулгара.

— Как вървят разправиите за престола? — попита Родар като човек, който разговаря за незначителни неща.

— Все още продължават — отвърна Ран Борун също доста неангажирано. — Но хонетите, изглежда, обединяват силите си.

— Това е лошо — измърмори Родар. — Те имат лоша репутация.

Под ръководството на полковник Брендиг един взвод от сендарски войници издигна бързо огромна ярка палатка на зеления торф, недалече от тях.

— Справи ли се с херцог Кадор, татко? — попита Се’Недра.

— Животът на Негово Превъзходителство се превърна в истинско бреме — отвърна Ран Борун със смях. — Някой доста небрежно е оставил отрова до килията му и той опитал голямо количество от нея. Направихме му прекрасно погребение.