Андреа Креймър - Нощна сянка

— Кала не е романтична като майка си, господарке.

Тонът му бе съвършено спокоен, ала усетих, че ме поглежда. Прокарах език по кучешките си зъби, които бяха започнали да се заострят.

— Разбирам — отвърна Лумин, докато погледът й ме обхождаше от горе до долу.

Скръстих ръце пред гърдите си.

— Може би трябва да я научиш как да се държи, Стивън. За мен е задължително една алфа да е въплъщение на изискаността. Наоми винаги е изпълнявала тази роля със забележителен финес.

Тя продължаваше да ме гледа, така че не можех да й се озъбя, както ми се искаше.

„Финес, друг път! Аз съм воин, а не идеалната булка.“

— Мислех, че ще останеш доволна от този съюз, скъпо момиче — продължи тя. — Ти си красива алфа, а в глутницата на Бейн досега не се е раждал равен на Рение. Дори Емил го признава. Съюзът между двама ви вещае добро за всички нас. Трябва да си благодарна, че ще имаш такъв партньор.

Стиснах зъби, ала издържах погледа й, без да мигна.

— Уважавам Рен. Той ми е приятел. Не виждам причина да не ни е добре заедно.

„Приятел… горе-долу. Рен ме гледа, сякаш съм буркан с курабийки, в който не би имал нищо против да бръкне. И не той ще трябва да плаща за откраднатото след това.“

Макар че от самото начало на годежа аз контролирах връзката ни, никога не си бях представяла, че ще е толкова трудно да изпълнявам ролята на полицай в нея. Рен не обичаше да играе по правилата и беше достатъчно привлекателен, че да се замисля дали не си струва да рискувам и да му позволя да вкуси от онова, което ни предстоеше.

— Добре? — повтори Лумин, потропвайки с пръсти върху масата. — Но не го ли желаеш? Емил ще побеснее, ако реши, че се отнасяш с пренебрежение към неговия наследник.

Вперих поглед в пода, проклинайки червенината, избила по бузите ми.

„Какво значение има желая ли го, или не, когато така или иначе не мога да направя нищо?“ В този момент я ненавиждах.

Баща ми се прокашля.

— Господарке, съюзът е предопределен от мига, в който те се родиха. И двете глутници са твърдо решени той да се състои. Също както дъщеря ми и синът на Емил.

— Както казах, няма причина да не ни е добре заедно — прошепнах аз, ала не можах да потисна ръмженето, промъкнало се в гласа ми.

Звънтящ смях ме накара да вдигна очи към Пазителката. При вида на очевидното ми смущение, по устните й заигра покровителствена усмивка и аз я погледнах свирепо, неспособна да сдържам повече гнева си.

— Много добре — тя отмести поглед от мен към баща ми. — Церемонията не бива да бъде нито отлагана, нито прекъсвана. При никакви обстоятелства.

Тя се изправи и протегна ръка. Баща ми докосна с устни бледите й пръсти и тя се обърна към мен. Неохотно поех восъчната й ръка, опитвайки се да не мисля колко много ми се иска да я ухапя.

— Всички достойни за уважение жени притежават финес, скъпа.

Тя докосна бузата ми и допирът на острите й нокти бе достатъчно силен, за да ме накара да потръпна.

Усетих как стомахът ми се свива.

Тънките й токчета изтракаха отривисто по кухненския под, когато тя излезе, следвана от призраците, чието безмълвие беше по-зловещо от заплашителния ритъм на стъпките й. Свих колене пред гърдите си и облегнах лице на тях. Не си поех дъх, докато не чух външната врата да се затваря.

— Ужасно си напрегната — отбеляза баща ми. — Да не се е случило нещо по време на патрула?

Поклатих глава:

— Знаеш, че ненавиждам призраци.

— Всички ги ненавиждаме.

Свих рамене.

— Защо беше тук?

— За да обсъдим съюза.

— Шегуваш се — намръщих се аз. — Заради нас с Рен?

Баща ми уморено прокара длан върху очите си.

— Кала, няма да е зле, ако престанеш да гледаш на съюза като на препятствие, което трябва да преодолееш. Става въпрос за много повече, отколкото просто „ти и Рен“. Нова глутница не е създавана от десетилетия. Пазителите са изнервени.

— Съжалявам — казах, ала не го мислех.

— Не се извинявай, а започни да се отнасяш по-сериозно.

Думите му ме накараха да се изправя в стола си.

— Емил беше тук днес — рече баща ми и направи гримаса.

— Какво? — ахнах аз. — Защо?

Не можех да си представя приятелски разговор между Емил Ларош и неговия съперник-алфа.

— По същата причина, както и Лумин — хладно отвърна баща ми и аз зарових пламналото си лице в ръцете си. — Кала?

— Извинявай, татко — отговорих, преглъщайки смущението си. — Просто двамата с Рен се разбираме добре. Приятели сме, горе-долу. Отдавна знаем какво ни предстои. Не виждам никакви проблеми и бих се учудила, ако Рен смята, че има такива. Но всичко би било много по-лесно, ако ни оставят на мира. Цялото това напрежение изобщо не помага.