Кели Армстронг - Разплата

– Осиновителката ѝ ли?

Леля Лорън поклати глава.

– Родната ѝ майка. Джасинда.

– Но д-р Давидоф каза, че тя е мъртва.

– Ние казваме доста неща, Клоуи. Изричаме много лъжи, като се залъгваме, че е по-добре

за всички вас, ала всъщност го правим, защото така ни е по-лесно. Ако Рей си мисли, че

майка е мъртва, няма да пита за нея. Ала от всичко чуто мога да съдя, че те си мислят, че

тъкмо тя...

Хълбокът на Дерек отново помръдна. Погледнах към него и забелязах, че един мускул

спастично се свива. Последва го друг, в рамото. Когато ме хвана, че го гледам, той изръмжа,

за да ме успокои, че не става нищо особено, затова да не му обръщам внимание и да слушам.

Докато леля Лорън говореше, аз разтривах раменния мускул на Дерек, а той се облегна на

ръката ми и се отпусна. Знаех, че това няма да му помогне. Беше готов за Промяната.

– Трябва да тръгваме – казах. – Ще повикам Лиз.

Тя долетя през кутиите още преди да довърша призоваването. В съседната стая майката на

Тори се бе присъединила към екипа на специалната група. Очевидно Дерек не я бе наранил

толкова, колкото бих могла да се надявам. Тя се грижеше за уби ец... Срещу Дерек трябваше

веднага да се стреля – да бъде застрелян, а не приспан.

Подкрепления от сателитен офис на кабалите бяха на път да дойдат и да помогнат в

претърсването на сградата с хора и магии. Бяха решени да ни намерят, преди този Ст. Клауд

да пристигне.

– Ще трябва да избягаме – казах. – Докато е още спокойно...

Дерек се сви, като едва не ме отхвърли от себе си.

– Някой не харесва плана ти – обади се Тори. – И то тъкмо когато се зарадвах, че му

липсва глас. Очевидно този факт няма да го спре да поспори.

– Не е това – отвърнах аз, когато Дерек отново се сви в конвулсия. – Той отново се

Променя.

– Не може ли да почака, защото...

Дерек целият се присви в спазъм, като изпъна и четирите си крака, със задния закачи

Саймън, а предната си лапа избърса в Тори. И двамата скочиха и се отдръпнаха настрана.

– Мисля, че с това ни казва „Не“ – забеляза Саймън.

– Трябва да изчезваме – рекох аз. – Както и самият ти казваш, Промяната на Дерек изисква

място. При това, Тя може да се окаже нещо, което не би желал да видиш.

– Кажи им, че те подкрепям – додаде Тори. – Аз го зърнах за миг и това ми бе достатъчно.

Тя направи физиономия и потръпна.

Изритах ги навън и се обърнах към Дерек, който лежеше на хълбок и дишаше тежко.

– Направил си последната Промяна сам, затова мисля, че няма да имаш нужда...

Той захапа крачола на джинсите ми и леко го дръпна, а очите му ме молеха да остана при

него. Уведомих останалите и им казах, че ако забележат, че специалният отряд за охрана

претърсва този коридор, ще трябва да излязат – всички до един.

– Няма да ви оставим сами – рече Саймън.

Дерек изръмжа.

– Той изразява съгласието си с мен – отвърнах аз. – За първи път. Вие трябва да тръгвате.

Ако имаме късмет, те ще решат, че двамата с Дерек сме някъде другаде.

На Саймън това не му хареса, ала само изръмжа на Дерек да побърза.

Те тръгнаха, но леля Лорън остана още малко.

– Ако стане нещо, Клоуи, ти идваш с нас. Дерек може да се грижи за...

– Не, не може. Не и по този начин. Нуждае се от мен.

– Не ме интересува.

– Но мен ме интересува. Той има нужда от мен. Така че оставам.

Срещнахме погледите си. И отново през очите премина странно изражение, напомнящо

на изненада и може би мъничко тъга. Аз вече не бях нейната малка Клоуи. И никога нямаше

отново да бъда.

Приближих се и я прегърнах.

– Добре съм.

– Знам.

Тя ме прегърна в отговор, прегръдката бе изпълнена със страст и сила, после излезе от

стаята и се присъедини към останалите.

47

Този път Промяната у Дерек настъпи бързо и може би малко по-леко – без повръщане.

Накрая всичко свърши и той падна на една страна, като пъхтеше, тресеше се и трепереше.

После се протегна за ръката ми, хвана я здраво и аз сплетох пръсти в неговите, приближих се

към него, а със свободната си ръка прибрах изпотените кичури от лицето му.

– Стой! – чу се глас, който накара и двама ни да подскочим. Саймън стоеше в отвора на

нашето скривалище с някакъв плат в ръцете. – Наистина трябва да се облечеш, преди да

започнеш това нещо.

– Нищо не започвам – отвърна Дерек.

– И все пак... – Той протегна ръцете си с вързопа. – Д-р Фелоус изрови за теб някакви

зелени болнични дрехи. Облечи се, пък после... прави каквото знаеш.