Кели Армстронг - Разплата

Дерек ме побутна натам. Той отиде отзад, а аз шепнешком повиках останалите, за да се

съберем на едно място.

След минута всички се бяхме натъпкали в тясното пространство – клечахме или седяхме

на пода. Дерек бе седнал на входа, въртеше уши във всички посоки и го пазеше. С

приближаването на шума от стъпки аз вече не се нуждаех от острия му слух, за да различа и

гласовете.

– Учени – изсумтя мъжки глас. – Мислят си, че могат да наемат няколко полудемони за

ченгета и – готово! Арогантни копе... – мърморенето отмина нататък. – Наблизо ли се

намира господин Ст. Клауд?

– Самолетът му пристига след седемдесет и пет минути, господине.

– Значи, разполагаме с цял час, за да разчистим бъркотията тук. Колко бяха хлапетата?

Четири ли?

– Три бяха заловени за втори път. Четвъртото – върколакът – не бе заловен, но е

докладвано, че е влязъл в сградата.

– Страхотно. Просто нямам думи. – Стъпките им се чуха пред вратата. – Добре тогава, ето

го и плана ни. Необходими са ми двамина оцелели. Ако можеш да ми ги осигуриш, господин

Ст. Клауд ще бъде доволен. Но върколакът не е включен в техния брой.

– Естествено, господине.

– Нужно ни е място, където ще настаним щаба за действие. Екипът ще е тук след пет

минути.

– Като че ли никой не използва това крило, господине. – Изскърца врата. – В стаята дори

са старите чинове и черната дъска.

– Добре. Започни настаняването и повикай Давидоф по радиостанцията. Искам да дойде

веднага.

Махнах с ръка на Лиз да отиде и да провери как стоят нещата.

Всички наострихме уши, като се молехме да открият някакво неудобство в стаята или да

им предложат по-добра. Но не стана.

– Добре поне, че се намират от другата страна на пътя ни за бягство – обади се Тори.

– Няма никакво значение – заяви Саймън. – Имат си специален отряд за охрана на

кабалите навън в коридора. Притиснати сме отвсякъде.

Лиз отново дотърча.

– Има двама души в работно облекло и един, облечен като войник. Плюс още четирима

като него, които охраняват коридора.

Тропотът на ботуши потвърди думите ѝ.

– Ще се държим здраво един за друг – казах аз. – Ще изпратят хората си да ни търсят – да

се надяваме на някое друго място. И щом имаме възможност, ще избягаме.

Зад мен Дерек доволно се излегна на пода, като ми позволи да се облегна на него, и на

мен ми стана толкова топло и уютно, че започнах да се отпускам, и колкото повече се

отпусках, толкова повече се отпускаше и той – мускулите му омекнаха, пулсът му се

нормализира.

– Значи вие двамата дойдохте сами? – обърнах се към Лиз. – Как?

– С автомобил.

– Но Дерек не носи шофьорската си книжка.

Саймън се засмя.

– Нима това означава, че не можем да караме кола? Татко ни позволи да започнем още

миналата година и ние нападнахме празните паркинги наоколо.

– Но това са само няколко минути около търговския център, а не осем часа по

магистралите.

Дерек изръмжа, сякаш искаше да подчертае, че не е било кой знае какво, макар да съм

убедена, че никак не е било лесно.

– Взехме камиона на Андрю – намеси се Лиз. – След като открихме... След като Дерек

откри своя... Е, нали знаеш. Със сигурност не сме били много зад теб.

– Как общувахте?

– С лист и молив. Удивителни изобретения. Тъй или иначе, щом пристигнахме в Бъфало,

аз го доведох тук. Не можахме да измислим как да влезем, той беше под напрежение и

очевидно – и тя махна с ръка към него – ето какво става с върколаците, когато са под

напрежение. В онзи момент гаражната врата бе отворена, някакъв служител вкарваше колата

си. Погледна към Дерек и реши, че му е време да смени работата си.

В коридора прозвучаха гласове. Лиз отиде да провери. Зад мен хълбокът на Дерек трепна.

Разсеяно го потърках и мускулът му подскочи под пръстите ми. Тогава му зададох въпрос, от

който се страхувах, откакто леля Лорън ме намери първия път.

– Рей е мъртва, нали? – попитах. – Д-р Давидоф каза, че е била прехвърлена, но аз знам

какво означава това. Същото, което означаваше за Лиз и Брейди.

Изражението на леля Лорън в този момент... не мога да го опиша, но ако съм хранела

някакви съмнения относно голямото съжаление за ролята, която е изпълнявала във всичко

това, сега ги видях с очите си, щом споменах имената им. В първия миг замълча. После

подскочи като попарена.

– Рей ли? Не. Рей не е мъртва. Някой се промъкна и я отвлече. Мислят, че е била майка ѝ.