Майкъл Скот - Вещерът

– Използвай аурата си, Софи. Погледни стръкчето.

Софи остави аурата си да се увие около единия £ показалец като пръста на

сребърна ръкавица.

– Погледни в него – настоя Цагаглалал. – Виж го.

Софи докосна стръкчето трева... и мигновено видя...

...структурата на тревата, която порасна, разгърна се като цяла градина...

външният слой се свлече, за да разкрие жилките и нишките отдолу... а после те се

разпаднаха, за да разкрият клетките... и молекулите в тях... и атомите в

молекулите...

Изведнъж тя изпита чувството, че пада, но дали нагоре или надолу? Дали

отлиташе в космоса, или потъваше по-надълбоко...

...в големи като планета протони... и неутрони, и електрони като въртящи се

луни... и още по-малки частици, кварки и лептони, прелитащи като комети...

– Не мога да те науча на Земна магия – каза Цагаглалал. Гласът £ звучеше

далечен, но изведнъж Софи откри, че се носи назад към този звук и вижда всичко в

обратен ред, миниатюрното става мъничко, мъничкото нараства до малко... докато

накрая отново гледаше стръкчето трева. За миг £ се стори огромно като

небостъргач, а после Цагаглалал го отдръпна от лицето на момичето и то възвърна

нормалните си размери.

– Ти видя онова, което ни изгражда – всички до един. Дори аз, която съм

сътворена от пръст и съживена от аурата на Прометей, имам същата структура

дълбоко в себе си.

На Софи £ се виеше свят и тя притисна ръце към слепоочията си. Точно когато си

мислеше, че е видяла всичко, се бе появило нещо ново и то бе прекалено сложно

за осъзнаване.

– Ако искаш да правиш Водна магия, оформяш атомите водород и кислород с

помощта на въображението си и след това им налагаш волята си. – Цагаглалал се

приведе напред и хвана ръцете на Софи. – Магията не е нищо повече от

въображение. Погледни надолу – заповяда тя.

Софи сведе поглед към земята между протегнатите си крака.

– Представи си тази земя, покрита със сини цветчета...

Софи започна да клати глава, но Цагаглалал стисна болезнено пръстите £.

– Направи го!

Момичето се помъчи да оформи образа на сини цветчета в главата си.

Появиха се две малки стръкчета синчец.

– Прекрасно – каза Цагаглалал. – Сега го направи още веднъж. Виж ги ясно.

Представи си ги. Създай ги с въображението си.

Софи се съсредоточи. Знаеше как изглежда синчецът. Виждаше го ясно в ума си.

– Представи си, че тревата се превръща в синчец. Промени я в главата си...

накарай я да се промени... вярвай, че ще се промени. Трябва да вярваш, Софи

Нюман. Ще ти е нужна вяра, за да оцелееш.

Софи кимна. Твърдо вярваше, че сега тревата е покрита със синчец.

И когато отвори очи, така и беше.

Цагаглалал плесна радостно с ръце.

– Виждаш ли? Трябваше ти само малко вяра.

– Но това Земна магия ли е? – попита Софи.

– Това е тайната на всяка магия. Ако можеш да си представиш нещо, да го видиш

ясно и ако аурата ти, твоето ки, е достатъчно силна, ще го постигнеш.

Цагаглалал се опита да стане. Софи скочи леко на крака и помогна на старата

жена.

– А сега защо не изтичаш до къщата да се преоблечеш. Сложи си дебели джинси

и туристически обувки, и си вземи нещо топло.

– Къде ще ходя?

– Да видиш брат си – каза Цагаглалал.

Нищо не би могло да прозвучи по-добре за Софи в този момент. Тя целуна бързо

леля си по бузата, преди да се втурне през градината.

– И не мисля, че това ще е радостна среща – промърмори Цагаглалал.

Глава петдесет и първа

Прометей посочи право напред към една блестяща кристална кула, издигаща се

от морето.

– Ето къде отиваме.

Паламед се извърна да погледне към флотата от вимани, която ги следваше.

Вражеските кораби бяха станали по-предпазливи, откакто загубиха три машини от

мегалодоните, и се държаха на разстояние, задоволявайки се с това да следват

рукмата към нейната цел.

– Кулата е под атака – рече Скатах и се приведе напред в седалката си да види

по-добре.

Във въздуха над кулата висеше голяма триъгълна рукма вимана. Дълги въжета

се спускаха от нея към една площадка близо до върха, където самотен брониран

воин с меч и бойна брадва отбраняваше една отворена врата. Дузина виещи анпу

го нападаха с назъбени копия и смъртоносни копеши, а поне десет други лежаха

проснати около него. Сред вихрушка от стомана той изблъска още един от

площадката и онзи полетя към кипналата вода долу. И макар че оръжията на мъжа

бяха потъмнели от кръвта на съществата, собствената му сива броня бе напукана,