Майкъл Скот - Вещерът

кръвта, писък.

– Дий – каза Вирджиния. Усмивката £ изчезна и преди Джош да успее да реагира,

тя вече тичаше към стълбите.

Момчето грабна Кларент и се втурна след нея, а мечът се разгоря ослепително в

ръката му.

Глава четиридесет и девета

Рукма виманата се носеше с тихо бръмчене над невероятно красив пейзаж.

Докъдето стигаше погледът се простираше обширна гора. Рекички криволичеха

сред дърветата и се вливаха в огромни езера, толкова бистри, че взорът

проникваше дълбоко под повърхността им.

Летяха над огромни стада от мамути и гледаха как саблезъби тигри дебнат във

високата трева. Високи черно-кафяви мечки се надигаха на задните си лапи, когато

виманата избръмчаваше над тях, и ята от птерозаври се пръскаха при появата £.

– Наистина вълшебен пейзаж – каза Уилям Шекспир на Паламед. – Мисля, че

може да ми се наложи да пренапиша „Сън в лятна нощ“.

Сарацинския рицар кимна, а после обърна приятеля си към един от задните

илюминатори.

– Макар че и този свят не е без недостатъци – промърмори той, сочейки небето

зад тях.

– Имаме си компания – обяви Скатах, като се дръпна от един прозорец. – Адски

многобройна компания.

– Знам – каза Прометей. Едрият червенокос воин посочи един стъклен екран на

пода точно пред себе си. Той бе покрит с бързо движещи се червени точки.

Паламед огледа кораба.

– Това е боен кораб. Има ли оръжия?

Едрият Древен се усмихна от мястото си зад контролните уреди и зъбите се

белнаха на фона на червената му брада.

– О, оръжия има, и то много.

– Страхувам се, че сега ще чуем едно но – промърмори Уилям Шекспир.

– Но не работят – продължи Прометей. – Тези кораби са стари. Никой, дори и

Авраам не знае как да ги поправи. Повечето от тях едва летят и обикновено всеки

ден падат по един-два. – Той посочи с палец един вързоп на седалката до себе си.

– Може би ще искате да се въоръжите. Позволих си да взема оръжията ви от анпу.

– Ах, сега вече съм щастлива – каза Скатах, докато пъхваше мечовете в

празните ножници на раменете си.

Сен Жермен и Жана седяха един до друг и главите им се докосваха. Заедно се

взираха навън през един от кръглите илюминатори.

– Настигат ни бързо – каза французойката. – Прекалено много са, за да ги

преброим.

– Единственото ни утешение е, че само няколко от тях ще имат действащи

оръжия – рече Прометей.

Паламед погледна към Скатах.

– Когато казваш няколко ... – започна тя.

– Някои ще са въоръжени – поясни Прометей.

– Внимание! – извика Сен Жермен. – Две от тях изстреляха ракети.

– Седнете и затегнете коланите – нареди Прометей. Групата се хвърли към

седалките зад него и той добави: – Прекалено бавни сме, за да ги надбягаме, освен

това по-малките кораби са безкрайно по-маневрени.

– А добри новини има ли? – попита Скатах.

– Аз съм най-добрият пилот в Дану Талис – каза Древния.

Скатах се усмихна.

– Ако го беше казал някой друг, щях да помисля, че се фука. Но не и ти, чичо.

Прометей хвърли бърз поглед към Девата-воин.

– Колко пъти да ти повтарям: не съм твой чичо.

– Поне засега – промърмори тя под нос.

– Всички затегнаха ли коланите? – попита Прометей. Без да чака отговор, издигна

триъгълната вимана право нагоре, после я преобърна, така че земята се озова

точно над главите им, а небето – под тях, преди да я върне в нормално положение

и земята и небето да заемат обичайните си места.

– Ще повърна – промърмори Скати.

– Това би било много лошо – каза Шекспир. – Особено като се има предвид, че

седя точно зад теб.

Жана посегна и хвана ръката на приятелката си.

– Просто трябва да мислиш за друго – каза тя на френски.

– За какво например? – Скатах притисна устата си с ръка и преглътна тежко.

Жана посочи.

Скатах погледна право нагоре и цялото £ гадене изчезна на мига. Срещу тях

имаше поне сто вимани. Повечето бяха от познатите им малки кръгли корабчета, но

други бяха по-големи и продълговати и Скати забеляза две рукма вимани.

А Прометей летеше право към тях.

Уилям Шекспир се размърда неловко в седалката си.

– Вижте, аз никога не съм бил воин и не разбирам много от тактика, но не трябва

ли да летим в обратната посока? – Бяха достатъчно близо, за да видят

ококорените анпу в най-близкия кораб.

– И това ще стане – каза Прометей. – Веднага щом ракетите избухнат.

– Какви ракети? – попита Шекспир.