Майкъл Скот - Вещерът

– Тези двете точно зад нас. – Прометей натисна ръчките и виманата отново се

устреми право нагоре, а после в обратната посока, докато небето и земята се

премятаха. Скатах изстена.

Ракетите, които ги следваха по петите, се стрелнаха покрай кораба право към

двете най-близки вимани. Те избухнаха в огнени кълба. Дълги езици от пламък

обгърнаха други три кораба, а още два се блъснаха един в друг.

– Седем свалени – обяви Паламед, моментално превърнал се отново във воин,

който докладва на командира си за поразените врагове.

– Остават деветдесет и три – довърши Сен Жермен и смигна на жена си. Жана

посегна да хване ръката му, обърна я и потупа по опакото на китката му, където

имаше татуирани десетки мънички пеперуди. Повдигна тънката си вежда в

безмълвен въпрос.

– Имам предложение – извика Сен Жермен на Прометей. – Аз съм Господар на

огъня. Защо просто не отворим вратата и ще привлека малко светкавици.

Прометей нададе сумтящ смях.

– Опитай – каза той. – Опитай да призовеш аурата си.

Сен Жермен щракна с пръсти. Неговият купонджийски номер бе да запали

показалеца си. Но нищо не се случи. Той докосна спусъка с пеперудите върху

китката си и опита пак. Изпод нокътя му излезе само струйка черен дим.

– Технологията, която задържа виманите във въздуха, обезсилва аурата ти – каза

Прометей. – Всъщност Авраам смята, че те летят, защото черпят енергия от

аурата на пилота.

– Значи не можем да използваме аурите си – каза Сен Жермен, – нямаме оръжия

и не можем да ги надбягаме. А какво можем да направим?

– Можем да използваме висш пилотаж.

Рукма виманата се стрелна надолу. Паламед и Сен Жермен нададоха весели

възгласи, а Шекспир и Скатах изпищяха. Само Жана остана спокойна и сдържана.

Десет вимани се отделиха от голямата флотилия и ги последваха.

Прометей снижи рукмата току до земята, така че при полета си тя късаше

главичките на цветята и привеждаше тревите. Една вимана се приближи и те

видяха как намиращият се в нея анпу приготвя някакво оръжие. Прометей издигна

кораба над групичка дървета. Умишлено го насочи към една млада фиданка, но

наклони носа нагоре в последния момент, така че дръвчето не се счупи, а се огъна

– а после се люшна обратно, право към виманата зад тях. Стреснат, пилотът изгуби

контрол. Корабът се заклатушка и се заби в земята.

– Още един свален – каза Паламед.

– Хубав трик – съгласи се Сен Жермен, – но не съм сигурен дали ще можеш да го

повториш.

Деветте оставащи вимани се приближаваха бързо.

– Куполите им се отвориха – докладва Сен Жермен. – Анпу прикрепват към

покривите нещо като пушки.

– Тонбогири36 – каза Прометей и отклони кораба първо – наляво, а после –

надясно, когато две от пушките стреляха. – Наричат ги още резачи . – Метал

рикошира с писък от виманата, а после се чу силен удар, когато нещо проби дупка

в корпуса близо до Скатах. Една безформена топка се изтърколи в краката £. – Не

го докосвай – предупреди Прометей, когато Девата-воин се наведе. – Тези топки са

остри като бръснач. Ако ги пуснеш в ръката си, ще минат през плътта и ще излязат

от другата страна, без изобщо да усетиш.

Древния снижи рукмата над едно езеро и внимателно я потопи във водата. Зад

кораба полетяха пръски леденостудена пяна и обляха отворената кабина на най-

близката вимана. Изненадан, пилотът се дръпна от контролните уреди. Корабът се

заклатушка и кривна пред този зад него, точно когато снайперистът анпу стреля.

Топката тонбогири премина право през контролната кутия на виманата и машината

рухна в езерото.

– Остават само около деветдесет и две – каза Сарацинския рицар.

Прометей описа идеален кръг, пенейки водата. Една вимана се изравни с тях и

анпу насочи своя тонбогири. Прометей изключи мотора и рукмата полетя надолу

като камък. Удари се във водата, вдигайки фонтан от пяна, и потъна сред облак от

мехурчета. Моментално покрай уплътненията на прозорците и вратите започна да

се процежда вода. Такава нахлу и през дупката от тонбогирито. Древния изсъска

недоволно.

– Никога по-рано не съм правил това. Едно време тези кораби са можели да летят

в космоса – промърмори той.

В покрива издрънча метал и те вдигнаха поглед през водата. Можеха да видят

сянката на кръглата вимана над себе си. Към нея се присъедини втора, а после и

трета. В езерото западаха топки тонбогири, оставяйки след себе си дири от