Майкъл Скот - Вещерът

разсечена и почервеняла от кръв. Един анпу се появи на вратата на рукма

виманата и изстреля тонбогири надолу към воина. Той се приведе и металните

топки се удариха в кристалната стена сред рой от сини искри, а по земята около

него плъзнаха дълбоки бели пукнатини.

– Ето това се казва воин – рече с възхита Паламед.

– Няма по-добър от него – съгласи се Прометей. – Дръж се, стари приятелю –

промълви той тихо, – идваме.

Един едър анпу с огромна закривена сабя замахна към воина в сиво, улучи го

отстрани по главата и шлемът му отхвръкна във въздуха.

На безсмъртните човеци в рукма виманата им трябваха няколко мига, за да го

познаят. Бяха го виждали само стар и дрипав, безпомощен и умопобъркан, но ето

че сега той стоеше пред тях в цялото си величие – цар Гилгамеш, който се смееше

гръмогласно, озъбен и окървавен, водейки безнадеждна битка. Още анпу се

спуснаха по въжетата от увисналата във въздуха рукма.

Скатах скочи от мястото си.

– Свали ни там!

– Правя каквото мога – промърмори Прометей.

Зад тях флотата от вимани се приближаваше.

– Приближи ни и ще скоча – каза Сянката. Измъкна двата къси меча от ножниците

на гърба си.

– Не – спря я Сарацинския рицар. Посочи към рукмата над кулата. – Застани над

нея. Ще се спуснем по същите въжета.

Шекспир откопча колана си.

– Аз не съм воин – каза той на Прометей. – Но ти си. Покажи ми какво да правя и

ще се опитам да задържа тази каляска на място.

Прометей плъзна рукмата почти точно над другата, която висеше над кулата.

Още преди да успее да я разположи както трябва, Скатах скочи през вратата

върху намиращия се три метра по-надолу кораб. Удари се тежко в него и се

претърколи на крака. Снайперистът анпу подаде глава през отвора, чудейки се

какъв е този шум. Скатах го хвана за гърлото, измъкна го навън и го запрати в

бездната. Онзи изпищя, докато падаше към морето.

– Изглежда, не всички са неми – промърмори тя.

Хвана се за висящите въжета, уви ръката и крака си около едното и се спусна на

площадката долу, точно насред стреснатите анпу.

– Аз съм Скатах! – извика тя и мечовете £ засвистяха, изтласквайки анпу пред

нея. – Наричат ме Убийцата на демони и Създателката на крале. – Трима от

кучеглавите воини я нападнаха едновременно. Тя се наведе, посече единия,

блъсна друг върху оръжието на другаря му и изтика трети към ръба на

площадката. – Наричат ме Девата-воин и Сянката. – Биеше се с крака и юмруци, а

мечовете £ бяха като свистящи продължения на ръцете £. – Днес добавям към

титлите си и Убийцата на анпу.

Потресените анпу отстъпиха, оставяйки Скатах сама с Гилгамеш.

– Радвам се да те видя отново, стари приятелю. Беше великолепен.

Воинът я изгледа озадачено със сините си очи.

– Познаваме ли се?

Анпу се хвърлиха в атака, надавайки ужасяващия си боен вик.

– Не бива да влязат – каза Гилгамеш. Изпъшка, когато един копеш се строши в

нагръдника му. – Авраам в момента довършва Книгата.

Мечът на Скатах разсече друг копеш надве, после замахна към воина, който го

държеше. Анпу изпищя и отлетя настрани.

– Сама ли дойде? – попита Гилгамеш.

В този момент четири фигури се спуснаха по въжетата в мелето.

Девата-воин се усмихна.

– Доведох няколко приятели.

Паламед хвана двама анпу – по един във всяка ръка – и ги изхвърли от

площадката, докато ослепително бързият меч на Жана изтласка друг през ръба.

Сен Жермен се биеше с две дълги ками и бе толкова бърз и подвижен, че нямаше

начин някой да се защити срещу атаката му. Прометей използва подобните си на

чукове юмруци, за да си пробие път до Гилгамеш.

– Приятелю, ранен ли си? – попита той.

– Това са само драскотини.

Скатах изтласка и последния анпу през ръба.

– Хайде да се махаме оттук и... – започна тя, но Прометей я хвана и я събори на

земята – точно когато две топки тонбогири изтрещяха в кристалната стена над

главата £ – ...да влизаме вътре – довърши Скати.

Те се хвърлиха към вътрешността на кулата, докато около тях дрънчаха и пищяха

тонбогирита.

Посрещна ги красива млада жена в бяла керамична броня, хванала два копеша.

Щом видя непознати да минават през вратата, тя грациозно зае бойна поза, но се

отпусна, когато Прометей и Гилгамеш се шмугнаха вътре.

– Нека ви запозная със сестра си, Цагаглалал – каза гордо Гилгамеш. – Ако анпу

бяха успели да се промъкнат покрай мен, тя щеше да е последната защитна линия