Майкъл Скот - Вещерът

Хлапето. – От него ще излезе чудесна закусчица. – Дългият му черен език затрепка

във въздуха пред престъпника, който моментално го сграбчи, дръпна го силно и го

пусна. Езикът изплющя обратно като ластик. Сфинксът изпищя, закашля се и

заквича – всичко това едновременно.

Хлапето се ухили.

– Ще се постарая да ти приседна в гърлото и да те задуша.

– Може да ти е трудно да го направиш без ръце – изфъфли сфинксът, като си

раздвижваше езика напред-назад.

– Тогава поне ще ти причиня разстройство.

Дий погледна към Макиавели.

– Кажи ми – повтори той – или ще дам младия ти американски приятел на звяра.

– Не му казвай нищо – извика Били.

– Това е един от случаите, в които съм съгласен с Били. Няма да ти кажа нищо.

Магьосника измери с очи килията, после погледна към Макиавели.

– Какво стана с теб? Ти беше един от най-добрите служители на Тъмните древни

в това Сенкоцарство. Понякога караше дори мен да изглеждам като аматьор.

– Джон, ти винаги си бил аматьор – усмихна се Макиавели. – Ами че виж само в

каква каша си в момента.

– Каша ли? Каква каша? Не съм в никаква каша. – Очите на Дий заиграха диво и

в гърлото му се надигна кикот. – Ти нямаш представа какъв е планът ми. Той е,

смея да кажа, гениален.

– Твоята надменност ще те погуби, Джон – каза Макиавели. Извърна се от

вратата на килията и легна на тясната койка.

– Ще убия престъпника – каза изведнъж Дий. – Ще го дам на сфинкса.

Макиавели продължи да лежи по гръб, загледан в тавана.

– Искаш ли да го направя? – изкрещя Дий. – Искаш ли да убия Били Хлапето? –

Той се долепи до решетката и втренчи поглед в Макиавели. – Е? Няма ли да се

опиташ да спасиш новия си приятел в последния момент?

– Мога да спася Били и да обрека на смърт хиляди или да обрека на смърт Били и

да спася хиляди – каза тихо италианецът. – Как мислиш, че трябва да постъпя,

Били? – извика той.

Американецът пристъпи към решетката на килията.

– Когато ходех на училище – и това съм правил за кратко, – ме научиха на една

поговорка, която ми остана в главата. По - добре един човек да умре за народа , отколкото цял народ да погине. 38

Николо Макиавели кимна.

– Това ми харесва. Да, много ми харесва. – После извърна глава от Дий. – Ето ти

отговора.

Дий се завъртя към сфинкса.

– Твой е.

Дългият черен език на създанието изплющя, уви се около гърлото на Били и го

притисна към решетките.

– Ето това наричам обяд.

Една-единствена чиста нота отекна в сградата на затвора и чудовището рухна в

несвяст на пода.

– Не – прошепна Вирджиния.

Били политна назад, държейки се с ръце за шията, върху която имаше плътна

червена ивица. Мъчеше се да си поеме дъх.

Дий бе онемял от ярост. Устата му се отваряше и затваряше, но оттам не

излизаше никакъв звук, освен съскащото му дишане.

– Джон, бъди разумен – каза Вирджиния. – Познавам Били от много отдавна и сме

преживели някои чудесни приключения заедно. Той е най-близкото нещо до

приятел, което имам. Когато умре, което рано или късно ще стане, защото понякога

е толкова глупав – добави тя, вперила поглед в американския безсмъртен, – то

трябва да бъде с известно достойнство, а не да го изяде това... това... нещо.

– Благодаря – изхъхри Били.

– Няма защо. Длъжник си ми.

– Ще го запомня.

Вирджиния се обърна пак към Дий.

– Ще сключим сделка.

– За какво? – попита той.

– За живота на Били – рече тя безизразно.

– Май забравяш с кого се пазариш – озъби се Дий.

– А ти? – попита Вирджиния тихо.

Доктор Джон Дий си пое дълбок треперлив дъх. Направи крачка назад, блъсна се

в тежкото туловище на сфинкса и тупна на земята в краката му. Обгърна го силна

мускусна миризма.

– Сделка... – изкашля той.

– Сделка.

– Какво можеш да ми предложиш?

Вирджиния завъртя флейтата в ръка и от внезапното движение през нея

пробягаха четири ноти. Увиснаха тежко във въздуха.

А после откъм всички килии се разнесе шумолене.

Дий скочи на крака. Започна да се стрелка от едната страна на коридора към

другата. Всички създания се размърдваха.

– Ти можеш да направиш това? Можеш да ги събудиш?

Вирджиния завъртя флейтата си.

– Разбира се. Обикновено приспивам разни твари, но същата песен, обърната

наопаки, ги събужда. Това явно не е нищо повече от простичка Сънна магия.

Джош се отдели от Вирджиния и надникна в най-близката килия. Там лежеше,