Майкъл Скот - Вещерът

на Авраам.

– Знаех си, че ще дойдеш, Прометей – каза младата жена с големите сиви очи.

Притисна ръка към бузата му и прошепна: – Радвам се, че си в безопасност.

– Съжалявам, че се забавих. – Древния кимна към една странична врата. – Той

свършва ли вече?

– На последните няколко реда е – рече Цагаглалал.

Скатах рискува да хвърли поглед навън.

– Шекспир им е като на тепсия – каза тя.

Докато се бяха сражавали с анпу, флотата от вимани се бе приближила. Рукмата,

управлявана от Шекспир, се намираше под непрекъснат обстрел. Целият кораб бе

осеян с дупки и докато гледаха, се чу внезапен трясък и от върха на лявото крило

бликна черен дим, а виманата се наклони под остър ъгъл.

Паламед се обърна да се втурне навън.

– Трябва да... – започна той, но Прометей и Сен Жермен го издърпаха назад, а в

същия миг тонбогирита обсипаха рамката на вратата, където бе стоял току-що, и я

направиха на парчета.

Върху рукмата се видя внезапно движение и се появи Шекспир, който излизаше от

куполовидния покрив. Докато тонбогиритата късаха парчета от кораба около него,

той изпълзя на наклоненото триъгълно крило, после разпери ръце и се плъзна, за

да падне на другата рукма отдолу. Пъхна се в отвора на виманата и след миг се

показа отново, хванал тонбогири-пушката на анпу.

– Той никога през живота си не е стрелял – каза Паламед. – Оръжията го

отвращават.

Докато говореше, всички видяха как Шекспир опря пушката на рамо и дръпна три

пъти спусъка.

Две от атакуващите вимани загубиха контрол и се блъснаха в две други. Четирите

пламтящи кораба рухнаха в морето.

– Но пък Уил винаги е бил пълен с изненади – добави Паламед.

Шекспир стреля пак и пак, и унищожи още два кораба. Единият от тях се блъсна в

кристалната кула и цялата сграда заехтя като камбана.

Но бяха пристигнали още много вимани и напред излязоха по-големите бойни

кораби рукма и продълговатите вимани.

– Тези ще са въоръжени – каза Прометей. – Ще го свалят, а после ще насочат

оръжията си към нас.

– Можем да се опитаме да дотичаме до въжетата, да се качим във виманата и да

отлетим... – каза Скатах.

– Ще ни избият, докато се катерим. Освен това – добави той – Авраам не може

да се катери.

Сен Жермен рискува да хвърли бърз поглед навън. Шекспир бе отвлякъл

вниманието на снайперистите.

– Мисля, че се задават още проблеми.

Те се струпаха около вратата и се втренчиха в смрачаващото се небе. Беше

пристигнала още една вимана, тънък кристален кораб, който изглеждаше лъскав и

нов. Залязващото слънце обагряше едната му страна в топло златисто, оставяйки

другата почти напълно прозрачна.

– Е, кой е този новодошлият? Командирът на флотата ли? – попита Скатах.

Прометей се намръщи.

– Никога не съм виждал подобен кораб. Само член на някой от управляващите

кланове може да има нещо такова – вероятно Атон или Изида. Атон не би го

направил – не би тръгнал срещу Авраам. Но анпу са създания на Анубис, а това

кучеглаво чудовище се намира до голяма степен под властта на майка си. Би

направил всичко, което тя му каже. Който и да е, обаче – поклати глава той, – едва

ли идва с добро.

Редица от малки точици проблеснаха по ръба на кристалния кораб и дузина

вимани, включително една от рукмите, избухнаха в пламъци.

– А може и да греша – призна Прометей.

Кристалната вимана прелетя покрай тях и те за миг зърнаха кой я пилотира.

Маретю им махна за поздрав с куката си, преди да се вреже в сърцето на

флотилията. Почти веднага дузина съдове разцъфнаха в пламъци и във

флотилията настъпи хаос. Вимани се блъскаха във вимани, мъчейки се да избягат.

Малкото кораби с оръжия се опитаха да ги насочат към кристалната вимана, но тя

бе твърде бърза и те улучваха само своите съюзници.

Маретю мина през флотилията отново и отново, като се целеше в рукма виманите

и продълговатите кораби и ги пращаше горящи в морето долу.

Когато флотилията най-после се пръсна, бяха останали по-малко от половината.

Никой от по-големите кораби не бе вече във въздуха, а морето и скалите около

кристалната кула бяха осеяни с ярък метал и тъмни отломки.

Маретю приближи кристалната вимана до площадката и кацна. Остана да седи

неподвижно вътре.

Скатах бе първата, изскочила през вратата. Прекоси площадката, заобикаляйки

парчета метал и керамика от свалената рукма. Когато стигна до кристалния кораб,