Джос Стърлинг - Скай

Първото, което забелязах, беше редицата екрани, които показваха какво става във всички части на хотела. Имаше кадри в едър план на масата за карти, както и по-общи картини на публичните зони. И после видях Мария Кели, която стоеше до прозореца и гледаше към атриума на хотела, протегнала едната си ръка. Настръхнах. Тя беше отрова и аз не я исках близо до родителите си.

— Саймън, Сали, за мен е удоволствие да се запозная с вас след разговорите ни по телефона. А това сигурно е Скай?

Усмивката й беше дружелюбна, но чувствата й разказваха друга история, проблясвайки между студеното синьо на пресметливостта и червения оттенък на насилието. Надявах се, че лицето ми няма да издаде отвращението ми, че я виждам отново. Трябваше да се преструвам, че не помня нищо.

— Да — отвърна Саймън. — Благодаря, че ни поканихте.

Мария Кели ни направи знак да седнем на трите стола срещу бюрото й.

— Надявам се, че този уикенд ще ви даде възможност да разберете хотелите ни, клиентите ни и художествените им вкусове. Стаите ни варират от скромни до уникални и предпочитанията на гостите ни са също толкова разнообразни.

Работата, която тя предлагаше на родителите ми, беше измама. Видях това в жълтата светлина, която засия около нея. Доставяше й удоволствие да разказва измислената си история, същинска котка, която си играе с мишка.

— Съставила съм пълна програма за вас и помощниците ми ще улеснят престоя ви. Това обаче несъмнено звучи много скучно за дъщеря ви.

Скай ще бъде доволна да бъде с нас — отговори Сали. — Тя не е придирчива.

— Не, не, няма да е необходимо. Може би ще предпочете да открие какво има да предложи Лас Вегас на младите хора.

Саймън се размърда неспокойно на стола.

— Много сте любезна, госпожо Тоскана, но знаете какво преживя напоследък Скай. Не искаме да я оставаме сама на непознато място.

— Естествено, напълно съм съгласна с вас. Затова помолих малкия си брат да се грижи за нея. Сигурна съм, че тя ще се забавлява. Може да отидат на следобедно представление. „Цирк Солей“ е изумителен. Не може да го пропусне.

Идеята за забавление на Шон Кели беше да източи чувствата ми и да обърка съзнанието ми. Значи такъв беше планът — да ме дадат на Морския лъв, докато занимават родителите ми в хотела. Надявах се, че Виктор и Зед са чули това и ще се намесят, преди играта да загрубее.

— Искаш ли, миличка? — попита Саймън.

— Да, добре — отвърнах, без да събера сили да благодаря на Мария.

— Чудесно. — Бръчиците около очите на Сали се свиха в усмивка на облекчение. — Тогава ще се видим на вечеря, миличка.

— Запазила съм моята частна трапезария за вас. Ще се запознаете и с другите членове на старшия персонал. — Мария се усмихна, показвайки скъпи зъби — Но Скай може би ще предпочете да хапне хамбургер с Шон. Той я чака навън. Трябва да обсъдя някои делови въпроси с родителите ти, Скай. Надявам се, че не възразяваш.

— Добре. — Тя беше истинско чудовище. Изпращаше ме при гадняра отвън, като се преструваше, че ми прави услуга. — Ще се видим по-късно.

— Да свирим по слух — щастливо каза Саймън. — Върни се, когато се наситиш, обич моя.

Станах с нежелание. Единствената компенсираща част от плана беше фактът, че родителите ми щяха да бъдат далеч от опасността. Проверих новия си телефон в джоба на джинсите си. Виктор ми го беше дал сутринта. Каза, че е програмирал неговия телефон и някои други номера за спешни случаи.

— Дръж телефона си включен, Саймън. Ще ти се обадя, след като разгледам забележителностите.

— Не бързай, ако се забавляваш. — Сали се усмихна заговорнически на Мария.

Това беше малко вероятно — освен ако не видех как слагат белезници на домакините ни.

* * *

Бях забравила колко отблъскващ е на живо Шон Не се дължеше на факта, че е дебел, защото това би го направило дружелюбен и весел. Противни бяха влажната му длан, мазната му усмивка и малкият мустак, който приличаше на стоножка.

— Скай Брайт? Много ми е приятно да се запозная с теб. — Той ми подаде ръка, която поех, но побързах да пусна.

— Здравей. Ти си Шон, нали?

— Да. Мария ме помоли да се грижа за теб.

„Да, и още как!“

— Какво искаш да видиш първо? Игралните маси? — Той ме поведе към асансьора.

— Разрешено ли ми е да залагам? Непълнолетна съм.

Шон ми намигна.

— Да речем, че това е уредено специално за теб. Ще ти дам безплатни чипове и може да играеш, без да загубиш ниго цент от твоите пари. Щедър съм — ще ти позволя да печелиш.