Джос Стърлинг - Скай

— Много си любезен. — „Ами!“

Той ме заведе при масата и взе чипове на стойност хиляда долара.

— Това е за начало.

Не знам правилата на нито една игра с карти.

— Тогава да опитаме рулетката. Това е детска игра.

Всичко беше като въртене на рулетка. Черно или червено? Ние ли ще спечелим, или семейство Кели?

— Добре. Звучи забавно — рекох с престорено въодушевление.

Бързо загубих половината пари чрез неправилни решения, а после спечелих четвърт от тях с едно късметлийско залагане. Разбрах как може да се пристрастиш към играта. Винаги имаше надежда, че следващия път рулетката ще се завърти в твоя полза. Не се изискваха никакви умения, само късмет.

— Още веднъж? — Шон прибра с греблото печалбата ми

— Добре. — Бутнах почти всичките си пари на залагане на друГиграч на четно число.

Загубих.

— Ех — въздъхнах, опитвайки се да не покажа раздразнението си, че всичките тези пари се връщат в казиното. Това беше леприконско злато, като в „Хари Потър“.

„Заложи всичко на петнайсет“ — прошепна Зед.

Прикрих с ръка усмивката си. Знаех, че той щеше да е непобедим, ако играеше хазарт. Поставих останалите чипове на петнайсет. Шон поклати глава.

— Сигурна ли си, Скай? Такова залагане е рисковано.

— Да, обичам да живея опасно — усмихнах се дръзко.

Другите играчи се ухилиха снизходително на новобранския ми ентусиазъм.

— Ами — провлачено каза мъж с шапка „Стетсън“ от Тексас, — щом красивата дама твърди, че петнайсет черно носи късмет, тогава и аз ще заложа парите си при нейните. Трийсет и пет към едно — страхотен залог, ако спечелиш.

Съдейки по мекото оранжево сияние около мъжа, аз разбрах, че той иска само да ме накара да се почувствам по-добре за безразсъдността ми в духа на „нещастието обича компания“, когато неизбежно изгубя всичко.

Довери ми се — казах му сериозно. — Имам добро предчувствие.

Той се засмя и сложи голяма част от парите си на петнайсет. Увлечени в еуфорията на момента, още няколко души рискуваха по един-два чипа на същото квадратче.

Крупието се усмихна самоуверено, завъртя голямото колело и пусна топчето.

— За пръв път ли ти е, миличка? — попита моят човек от Тексас и пъхна палци в гайките на колана си.

— Да.

— Имаш хубав акцент.

— Англичанка съм.

— Приятно ми е да се запознаем. Не се разстройвай, когато загубиш парите, малка госпожице. Приеми го като урок. Де да го бях направил, когато бях на твоите години. Щях да си купя хубав апартамент във Флорида, ако не бях прахосал парите си на такива места.

Усмихнах се и кимнах, а после отново насочих вниманието си към все по-бавно въртящото се колело. Мъжът изобщо не подозираше, че е една стъпка по-близо до апартамента.

Топчето подскочи, изтрака и падна в прореза. Крупието го погледна и преглътна.

— Петнайсет черно!

Всички около масата ахнаха, с изключение на мен.

— Еха! — Моят човек от Тексас хвърли шапката си във въздуха. След това ме сграбчи, завъртя ме и ме целуна по двете страни. — Късметът е дама и това е тя!

Общата ни печалба беше внушителна. Тръгнах си с близо пет хиляди долара, а мъжът от Тексас — с няколкостотин хиляди, за ужас на Шон.

— Обещаваш ли, че ще ги похарчиш за апартамент във Флорида? — попитах мъжа от Тексас, който се представи като Джордж Мичъл Трети, защото си го представих как ги дава всичките на семейство Кели с друго прибързано и необмислено залагане.

— Обещавам, миличка. И нещо повече, ще го кръстя на теб. Как се казваш?

Скай Брайт.

— Красиво име. „Скай Брайт“, вдвам! — Той размаха шапката си и се отправи към касата, подръпвайки панталоните си за колана.

Тъй като комарджиите са суеверни, скоро ме засипаха с молби за съвет за следващото завъртане на рулетката. Шон ме дръпна за ръката.

— Мисля, че е най-добре да излезем — мазно каза той. Аурата му пулсираше в червеното на гнева.

— Добре, както кажеш — отвърнах мило.

— Ще се погрижа да ти дадат печалбата. Чек?

— Ами… на името на родителите ми, моля. Все още не съм си открила банкова сметка в Съединените

щати.

— Добре. — Хватката му върху ръката ми съвсем беше слаба и показваше, че контролът му се изплъзва. Шон се опита да се пошегува с това. — Трябва да те изведа оттук, преди да разориш банката. Искаш ли да съсипеш някои от конкурентите ни?

Означаваше ли това, че Шон подозира, че съм използвала способностите си на савант, за да победя колелото на рулетката?

— Мисля, че играх достатъчно. Късметът на начинаещия. Не искам да го насилвам.