Брус Стърлинг - Моралният куршум

Снифи сънуваше кристална купа с топки прекрасен, леко разтопен бананов сладолед. Но красивият му сън бе грубо прекъснат. Над самия покрив яростно ревеше грамаден хеликоптер. Още полузаспал, Снифи се изтъркаля от леглото на пода, шмугна се под ръждясалата пружина и замря сред боклуците и праха. Търсеха го! Сърцето му бясно се разтуптя. Но след малко Снифи се успокои. Че нали той е дете? На кого е притрябвал такъв?

Ревът на хеликоптера малко по малко се отдалечи и утихна. Снифи излезе изпод кревата, отмести крайчеца на светомаскировката и внимателно погледна през прозореца. Утринното небе беше бездънно синьо, без нито едно петънце.

Снифи усети глад. Е, сладоледът отдавна бе изпаднал в сферата на легендите, но все трябваше да се яде нещо. Снифи обу скъсаните си маратонки и старите джинси. Той се бе заселил в тази изоставена къща в Брукс преди две седмици, когато закрилящите го бандити от Търговската палата превзеха тази и съседните улици. Снифи измъкна изпод задната стълба ръждясал велосипед, подпря напреко на кормилото бейзболна бухалка с автограф от някога знаменит, а сега отдавна забравен играч, и се отправи към университетското градче.

Пресечката на улиците Брукс и Уейд бе преградена от три изгорели пикапа с надупчени чувалчета пясък в каросериите. Бойците от местните отреди за самоотбрана бяха нашарили ръждясалите ламарини с криви, злобни и болезнено самохвални графити. Зад пикапите двама бандити внимателно се вглеждаха към върховете на дърветата, макар че хеликоптерът не се чуваше никакъв.

Снифи спря, подпря велосипеда до килнатия противопожарен кран и продължи нататък пеш.

Оказа се, че двамата бандити са му познати. По-широкоплещестият се казваше Тръмп. Беше облечен с мръсни, кърпени и прекърпвани джинси и риза, на главата си имаше червена бейзболна шапка с образ на мрачен вълк, от колана му висеше черна скиорска шапчица. Гледайки младото лице на Тръмп, Снифи се помъчи да познае на колко години е той. Четиридесет? Петдесет? Шестдесет и пет? Беше доста трудно за вярване, че този главорез с рядка брадичка е доста по-стар, отколкото изглежда.

Върху надупчената предница на тойотата лежаха парцали, дълъг шомпол и кутия смрадлив разтворител — с тяхна помощ партньорът на Тръмп чистеше пушката си. На гърба на униформената му камуфлажна жилетка пъстрееше прякорът „Гети“, избродиран или от приятелката му, или от майка му, а може би дори от баба му. Тъпчейки парче плат в цевта на винтовката, Гети каза:

— Навеждай се, дребосък, да не те удари нещо оловно в главата!

— Станало ли е нещо? — попита с наивен вид Снифи.

— От сутринта тук обикаля някакъв неизвестно чий хеликоптер — отвърна Тръмп.

— Да не е на Националната гвардия? — предположи Снифи.

— Едва ли. По-скоро е европейски. Май мернах на него швейцарско знаме. Бял кръст на червено поле. Хиените оглеждат града — мрачно изрече Гети.

Докато разговаряха, хеликоптерът се върна и прелетя с трясък и бучене право над тях, само на стотина ярда от върховете на дърветата. Снифи инстинктивно се хвърли на напукания асфалт, но като вдигна глава, видя, че хеликоптерът е товарен, а не военен. Междувременно люкът на въртолета се отвори и в небето се завъртя жълто облаче. Струята въздух от витлото го блъсна, разхвърля го на отделни листчета, които полетяха надолу към дърветата и улиците. Хеликоптерът направи кръг, хвърли още една порция листовки и се скри зад къщите.

Няколко листовки се завъртяха над кръстовището. Снифи хвана една направо във въздуха; на евтината вестникарска хартия бе отпечатана снимка на плешив мъж с дебели очила. Надписът под снимката гласеше:

Сидни Дж. Хаверкамп — естествена възраст 42 години, светла коса, ръст 162 сантиметра, тегло 84 килограма. В близкото минало Хаверкамп е бил доктор по биология и член на редица дружества по изследване на човешките възможности.

Здравната служба на Европейския съюз гарантира възнаграждение от петдесет ампули подмладител на всеки, който доведе доктор Хаверкамп жив и невредим.

— Дявол ги взел — избуча Гети. — И европейците търсят Хаверкамп.

— Цели петдесет ампули! — мечтателно затвори очи Тръмп. — Две-три години живот, не по-малко.

— Абе какви петдесет ампули — презрително плю Гети. — Който хване Хаверкамп, ще си има толкова подмладител, колкото поиска.