Брус Стърлинг - Моралният куршум

— Всички знаят, че Хаверкамп е мъртъв — твърдо заяви Снифи. — Отдавна е мъртъв.

— Нещо бъркаш, хлапе — сериозно възрази Гети. — Хаверкамп живее в Коста Рика. Разправят, че командва несметни пълчища от надрусани типове и държи властта в цялата страна.

— Аз пък слушах, че хората на Продоволствената програма го държат в някакъв стар пандиз на запад — сподели Тръмп.

Гети прочете листовката още веднъж и каза:

— Шибани европейци! Какво са написали? Сто шестдесет и два сантиметра! Какви са тия сантиметри?

— Вярно, Снифи, я кажи колко ще е по човешки това? — попита Тръмп.

Снифи небрежно пъхна листовката в джоба си. Втренченият поглед на Тръмп му действаше на нервите. Той замънка:

— Трябва да е някъде към 65–66 инча… Гледай, патрулът ни идва на гости!

Наистина, на гребена на близкия хълм на изток по Уейд Авеню се показаха четири фургона. Прозорците им бяха закрити с метални листове, на антените се клатеха знаменца с черни остроъгълни букви УЛО на червен фон. Всеки веднага разбираше, че това е патрул на Университетската лига за отбрана. Фургоните се спуснаха към подножието на хълма и спряха, без да гасят двигателите. Явно патрулът бързо се убеди, че тук всичко е спокойно, и страничната врата на първия фургон се отвори. Показа се дебел момък с кожен шлем и съдрано сако, пъргаво сграбчи няколко листовки от тротоара, бързо се пъхна обратно в безопасния търбух на камиона и шумно затръшна вратата след себе си.

Снифи, Гети и Тръмп си поеха дъх.

— Университягите не ги бива за близък бой — авторитетно каза Тръмп.

— Оставаше и да ги бива — с хладна омраза отвърна Гети. — Интелектуалци, разбираш ли! Прищяло им се да живеят вечно!

Това си беше истина: яйцеглавите от Лигата наистина избягваха близките боеве. Преди няколко месеца се бяха сдърпали за нещо с Черните барети и половин ден методично обстрелваха центъра на Западен Роли със 105 мм оръдия от горните етажи на небостъргача в университетското градче, но дори тогава не се осмелиха да щурмуват руините. Напълно възможно беше хеликоптерът да е летял по молба на Лигата.

Гети изми ръцете си, омазани с оръжейна смазка, под мътната струя вода от една пластмасова бутилка и придирчиво огледа пръстите си. Явно ноктите и преди са били зле, а сега ги беше разял и разтворителят. Нокътят на палеца на дясната ръка беше пукнат по цялата ширина. На самия Снифи ноктите отдавна се бяха изтъркали чак до месото, той носеше изкуствени, безумно скъпи, но въпреки това върховете на пръстите му се бяха превърнали в уродливи мазоли. С косата на главата му също ставаше нещо. Цяла година вече тя не растеше, оставаше на къдрици не повече от два инча; затова пък Снифи вече нямаше грижа за прическата.

Появи се влажен вятър, клоните на близкия дъб зашумяха и пред краката на Тръмп кацна поредната листовка. Той я вдигна, хвърли още един поглед на обявата за издирване, бодна лявото око на Сидни Хаверкамп на ръждивата антена на тойотата и попита:

— А може би европейците търсят Хаверкамп само за прикритие? А реално се канят да нахлуят в страната и да ни завоюват!

— По-добре да не се пъхат тук — авторитетно заяви Гети.

Чу се продължителен клаксон — явно някой шофьор, съгласно обичая, даваше сигнал още цял квартал преди поста. Тръмп бързо нахлузи шапчицата с прорези за очите, изпъчи гърди и излезе на пътя. Откъм тила го прикриваше Гети с винтовката си М-16.

— Добре щеше да ми дойде една пушка и на мен — каза със завист Снифи.

— Не се бъркай в кашата, пич, по-цял ще останеш — посъветва го Гети.

Към кръстовището се приближи брониран фургон. В него седяха двама: продавач на пържени пилета от KFC и охранител. Бандитите се зарадваха на пилешкото, но поискаха и пропуск.

Търгашът затършува в кожената си чанта, измъкна дебела пачка пъстри листчета. Намериха се пропуски и за УОЛ, и за Кафявите барети, и за полицейския департамент в Роли, и за Доброволните християнски отреди, и за Борда на директорите на Белвю, и за Народния фронт за освобождение на графство Робсън, и дори сдъвкани хартийки на въоръжени групички, контролиращи само един-два квартала.

— Във вашия край на града летя ли хеликоптер? — попита го Тръмп.

— Да, сър. Хвърляше листовки. После май се приземи зад университета.

— Как мислиш, ще хванат ли европейците Хаверкамп?

Търговецът се разсмя дрезгаво, завъртя глава към охранителя си и каза:

— Боби мисли, че Хаверкамп е антихрист.

— Няма как иначе, той също като антихриста има пет очи и девет рога — потвърди Боби, негър-гигант с обезобразено, почти лишено от брадичка лице. Изглежда Боби се беше натъкнал на подскачаща мина. Нищо чудно, че според него краят на света вече бе настъпил.