Брус Стърлинг - Моралният куршум

— Ценя мира, закона и гарантираното здравеопазване.

— С времето животът ще се оправи и без европейците.

— Кога ще се оправи? След някой и друг век?

— Ако ще и след век. — Снифи сви рамене. — Закъде бързаме?

— След век, глупако, ще бъдем отдавна мъртви!

Снифи се разсмя.

— Дори да сме мъртви, във всеки случай няма да е от старост.

— Напразно се хилиш. Хеликоптерът на европейците е приземен във вътрешния двор на университета. Да те препарират ли искат, да те арестуват ли — не разбрах точно.

— Да ме арестуват? За какво? Аз не съм престъпвал закона.

— Остави ме на мира — каза Сесилия, без да крие погнусата си.

Бедната Сесилия беше безгръбначна интелигентка с тесногръди възгледи за живота. Тя не искаше и да знае, че когато разработваше подмладителя, Снифи само изпълняваше поръчка на преуспяващите фармацевтични компании.

— Сесилия, давай да решаваме какво ще правим нататък.

— Връщай се във фермата, аз няма да те издам.

— Правилно, няма да ме издадеш. Къде ще ходиш.

— И защо разчиташ толкова на мен? — попита Сесилия, докато разглеждаше листовката.

— Ти май вече забрави за дробчетата и инжекциите?

— По дяволите твоите инжекции!

Снифи внимателно извади от джоба си флакон, отвинти капачето, помириса ги демонстративно и прошепна:

— Чист подмладител. Обезводнен, с характерен мирис. Екстра качество!

— Изчезвай. — В гласа на Сесилия се четеше явно отчаяние.

Снифи забеляза капчиците пот на слепоочията й. Без съмнение организмът искаше нова доза препарат.

— Не можеш да минеш без него — каза той. — Помисли колко пациенти ще загинат, ако отслабнеш или се разболееш.

— Добре. Но не тук все пак…

Снифи бързо огледа широката болнична палатка. Навсякъде на сгъваемите легла лежаха ранени, превързани с кървави бинтове и завити във военни одеяла. Никакви външни хора и нищо подозрително.

— Аз бързо ще те боцна в бедрото, а ти ми дай няколко спринцовки. Че моите съвсем се изтъпиха.

— Нищо няма да ти дам!

— Стига, Сесилия. Имаш купчина спринцовки, нали ръководиш цялата тази болница.

— Те са предназначени само за най-тежко болните.

— Без нова доза подмладител всички ще умрем от естествена смърт. Това е логиката на живота. Нали?

Сесилия унило кимна и заведе Снифи в операционната, отделена с брезентово платно.

— Ти си млад само външно, а умът и опитът ти са като на възрастен — злобно прошепна тя. — Не се прави ма момченце, дръж се според възрастта.

— Теорията на Фройд не е в сила при мен. А виж, според нея ти имаш явна склонност към саможертва и самоубийство.

Доктор Ръсел прехапа долната си устна, обърна се гърбом към Снифи, смъкна панталона си и леко се наведе. Снифи взе спринцовка, напълни я с течност от флакона, плесна леко Сесилия по задника и забоде иглата.

— По дяволите! Иглата ти е тъпа!

— Аз те предупредих!

Двамата се върнаха на пейката до дървената маса. Снифи с интерес наблюдаваше действието на дозата. Скоро бледите бузи на Сесилия поруменяха, ръцете затрепериха. За да прикрие доволната усмивка, тя стана, протегна се и се прозя.

На входа се чу тропот на крака и след секунди влязоха униформени мъже. Европейците! Снифи се шмугна под масата, изпълзя в операционната и се приготви да подслушва. Доктор Ръсел посрещна гостите — двама редници, въоръжени с миниатюрни френски автомати, и сержант с тежка, сякаш издялана от гранит челюст. Един от войниците тикаше неръждаема количка, отрупана с бели кутии с латински надписи и червени кръстове на етикетите.

— Кои сте вие? — попита Сесилия малко по-рязко, отколкото трябваше.

— Вие сте доктор Сесилия Ръсел и ръководите тази болница, нали?

— Да.

— Ние идваме при вас, доктор Ръсел, с дружеска мисия. Нашият шеф, хер Шпицлер от Европейския червен кръст, ви предава своите най-добри пожелания и ви моли да приемете като дарение тези медикаменти. — Сержантът показа количката.

— А спринцовки донесохте ли?

— Да.

— Антибиотици?

— Също.

— Отлично. И с какво мога да ви помогна?

— Искаме да получим подкрепата на местните доброволни отреди. Ние се надяваме да прекратим напълно бойните действия тук и да възстановим икономическите връзки между… — Погледът на сержанта падна върху масата и той се запъна за секунда. — Виждам, че вече сте видели нашите листовки. Може би знаете къде да търсим доктор Хаверкамп?

— Че той вече отдавна трябва да е мъртъв.

— По наши сведения все още е жив.

— Аз не съм го виждала вече много години. А защо ви е притрябвал той?