Джос Стърлинг - Мисти

Саванти — книга четвърта

.

— По скалата на Мисти за злощастията, от едно до десет, къде е мястото на това? — попита ме Самър.

Взирах се ужасено в двете си най-добри приятелки, сбутали се една до друга пред екрана на лаптопа. Самър изглеждаше изпълнена със съчувствие, а Ейнджъл като че ли се забавляваше.

— Това бих оценила с единайсет — признах.

— Сигурна ли си? — Самър усука около пръста си кичур тъмна коса и разсеяно докосна бузата си, докато преглеждаше отново написаното от мен. — Мисти, не може да е толкова зле, както когато каза на Джени Уотсън, че е лъжлива крава и е привлекателна колкото бучка краве масло.

— И Мисти имаше основание да го направи — Ейнджъл беше категорична. — Джени те бе разделила с Том, Самър, така че трябваше да си на нейна страна. — Макар и да създаваше впечатлението, че е като излязло от приказките бездомно дете, Ейнджъл имаше изненадващо дрезгав глас. Това ме шокира, когато преди три години се срещнахме на първия ни летен лагер, но, за щастие, тя ми бе простила, че бях отбелязала този факт преди всички други, и ми бе станала предана приятелка.

Самър се придържаше към плана си да омаловажи последната ми злощастна проява. Тъй като бе мила по природа, искаше всички да се чувстват добре, което ме бе ядосало още повече, когато Джени се бе захванала с нея.

— Добре, съгласна съм, че Джени е лоша и краде гаджетата на другите, но повечето от нас не казват това в Деня на речта 1 1 1Събитие, което се провежда веднъж годишно в училищата, изнасят се речи и се раздават награди. - Б. пр. , и то пред публика, която включва много влиятелния й баща, председателя на училищното настоятелство. Оказа се по-лошо: Мисти трябваше да се прехвърли в друго училище.

— Онова и бездруго не ми харесваше — измърморих. — Трябваше да преценят по-добре и да не ми дават микрофон. — Джени и приятелите й ми се бяха присмивали безмилостно след инцидента и бях повече от щастлива да си тръгна.

— И така, какво би могло да е по-лошо от момента на Мисти с Джени Уотсън?

Време беше да си призная.

— Помните ли, казах ви, че според мен Шон от единайсети клас е толкова секси?

Ейнджъл се наведе по-близо към екрана.

— Видяхме снимките от бала и сме съгласни. Но ти каза, че няма да направиш нищо по въпроса. Няма дарба като теб, така че не може да бъде ТОЙ. — Направи кавички във въздуха. — Каза още, че при всички случаи той не е от твоята класа.

Подпрях чело на палеца и показалеца си, лакътят ми бе облегнат на тоалетната масичка.

— Знам, знам. Онези, които харесвам, никога не са от моята класа.

— Не се подценявай, Мисти. Те ще са щастливи да бъдат твои гаджета.

Обичам приятелките си.

— Благодаря, Ейнджъл.

— И така, какво стана? — попита Самър.

Въздъхнах. Трябваше да се заставя да произнеса думите на глас.

— Вчера отидох при него, за да му пожелая страхотно лято, нали знаете... от този сорт неща.

— Аха.

— И то просто излезе.

— Какво излезе? — Очите на Ейнджъл проблясваха дръзко, а погледът й се спря на тениската ми.

— Не, нищо такова. Не че някоя част от дрехите ми се разтвори неприлично. Господи, напомни ми отново защо съм твоя приятелка?

— Защото мислиш, че съм страхотна.

Самър я сръга с лакът, за да ме остави да довърша.

— Продължавай. Трябва да ни кажеш, за да можеш да го преодолееш.

— Добре, добре. Имах намерение да кажа хладнокръвно: „Здравей, Шон, желая ти приятна ваканция“, но от устата ми излезе: „Имаш най-страхотния задник“.

Самър допря длани до бузите си.

— Не си изрекла това!

— Страхувам се, че точно това казах.

— А той какво отговори? — попита Ейнджъл.

— Той каза: „Благодаря, че го сподели с мен“, засмя се и отиде да съобщи на приятелите си.

— Какъв негодник! — Ейнджъл се опитваше да не се хили глупаво. Наистина не разбираше какво е да живееш с дарба като моята.

— През останалата част от деня при мен непрекъснато идваха момчета, за да ме питат дали и техните задници са привлекателни.

Ейнджъл изчезна от екрана. Вероятно се търкаляше на пода, заливайки се от смях.

— Бедната — каза Самър. Поне едната от приятелките ми знаеше как да реагира подобаващо на публичната ми смърт.

— Не мога да ги видя отново. Ще трябва да сменя училището.

Самър въздъхна.

— Не можеш да го направиш, Мисти. Смени три училища през последните пет години, тъй като те тормозят, защото си различна. Ще трябва да издържиш заради последните две години, през които се готвим за изпитите. И само помисли: ще имат цяло лято, за да забравят. Няма да помнят нищо през септември.