Джос Стърлинг - Мисти

— Ето. Готова сте за полета. — Подаде ми далеч по-леката ми чанта.

Уриел погледна часовника си.

— Страхувам се, че ще трябва да тичаме, Мисти. Няма време да си купуваш нови неща от магазина.

— Всичко е наред. Вината е моя.

— Да, така е. — Уриел изглеждаше смутен. Имаше намерение да каже нещо мило, което да ме утеши, но вместо това изтърси истината. Контролът върху дарбата ми трябва да ми се бе изплъзнал. Отново.

— Това бях аз — измърморих, а бузите ми горяха. — Контролът ми е малко несигурен.

Той се засмя, но смехът му звучеше странно.

— Да, Ксав ме предупреди за това. Ще трябва да внимавам около теб, нали?

Чувах как една жена зад нас признаваше, че, за своя огромна изненада, се е опитвала да пренесе наркотици през охраната. Полицаите вече слизаха. Уриел повдигна вежда. Кимнах.

— Може би трябва да те оставя тук. Няма да имат нужда от скенер. — Уриел взе чантата ми заедно със своята. Високоговорителите обявиха, че можем да се качваме на борда. Той ми подаде билетите. — Хайде. Не искам да закъснея за бъдещето си.

По бреме на полета гледах долнокачествени филми, а Уриел тихо работеше нещо на лаптопа си. Обслужваха ни отлично благодарение на привлекателността му; стюардесите просто правеха и невъзможното за него, а аз бях щастлива да се възползвам от остатъка от добрата им воля.

Побутнах го с лакът, когато отново напълниха чашите ни.

— Не е справедливо, знаеш ли.

Той вдигна поглед от екрана.

— Какво не е справедливо?

— Вие, привлекателните хора. Не осъзнавате какво е да сте като нас останалите.

Той отвори уста, после застина, опитвайки се да усети дали дарбата ми е под контрол, или е свободна.

— Всичко е наред. Можеш да излъжеш, ако искаш. Тя е тук. — Потупах главата си.

— Нямаше точно да излъжа.

— Но...?

— Щях да кажа, че не съм забелязал, но съм. И е глупаво. — Издиша малко по-силно и дъхът му раздвижи златисто-кестенявия му бретон. — Аз не се виждам така. Значение има онова, което е в нас.

— Да, но ние, нощните пеперуди, сме привлечени от пламъците, а ти и братята ти сте като свещи.

Той се усмихна.

— Това да не беше пример за неспособността ти да лъжеш?

— Предполагам, да. Говоря по-директно от повечето хора, тъй като не мога по друг начин. Казвам каквото мисля.

— Позволи ми тогава да кажа, че никой от твоето семейство не е точно обикновен.

— Обикновен? Тази ли е американската дума за „грозен“?

Очите му проблясваха.

— „Незабележителен“ щеше да бъде по-добър превод. Кристал е изумителна.

— Да.

— Диамант е красива. — Диамант, предпоследната сестра в семейството, се беше омъжила за най-големия от братята Бенедикт, Трейс. Тя беше олицетворение на елегантността, блестяща и винаги облечена в тон.

— Знам.

— Ти също си много хубава. — Намигна ми той.

Проверих детектора, но нищо, казано от него, не ме постави нащрек, липсваше обичайният признак за лъжа. Уриел ме смяташе за хубава? Ау! Аз искрено мислех за себе си като за момиче с малко неугледен външен вид. Бях наследила буйната къдрава коса на Кристал, но моята бе няколко нюанса по-светла. Без лосиона за коса щях да се разхождам из Кейптаун като алпака 3 3 3Домашно чифтокопитно животно, което се отглежда в Андите, отличава се с дълго руно. - Б. пр. , която има нужда от подстригване на руното. Имах светла кожа и лунички, странни дълги руси мигли и очи с незабележителен сив цвят. Не трябваше да го притискам за още комплименти, защото искреността му щеше да се изчерпи.

— Върху какво работиш? — попитах, сменяйки темата не така незабелязано.

Като му напомних за задачата, усмивката му се стопи.

— Моля те, не чети онова, което е на екрана.

— Съжалявам.

Тонът ми му подсказваше, че се чувствам пренебрегната.

— Няма нищо общо с пътуването и не че не искам да ти кажа... по-скоро не мога.

— Не разбирам.

Той въздъхна.

— Знаеш, че работя в областта на съдебната медицина?

— Да, Кристал спомена. Продължаваш с изследванията си след завършването на докторската степен.

— Провеждам разследване заедно с американските власти на престъпления срещу хората с дарби. Виктор се обръща към мен, когато има нужда.

Виктор, най-малкият брат на Уриел, работеше за ФБР.

— О, разбирам. Нещо като държавна тайна?

— По-скоро е прекалено отблъскващо. Резултатите от аутопсиите не са точно ваканционно четиво.

Затвори документа и извади на екрана географска карта. Виждаха се червени точки, съсредоточени в Северна Америка, Австралия, Нова Зеландия и няколко страни в Европа.